За професионализма в съвременния тълковен речник е написано следното: "Висока степен на умение, която е присъща на професионалиста." А професионалистът е определен като човек, който е много добър в професията си.

Професионализмът личи най-вече в кризисна ситуация. С това ще се съгласи всеки, който се е сблъсквал с преодоляването на нетрадиционни проблеми, причиняващи тежки последици, независимо дали става дума за човек, група, фирма, общество или държава. Професионалистът е така добре подготвен, че е готов да взима решение под натиска на тежки обстоятелства и липса на време. И най-важното - готов е винаги да взима правилните решения, от които понякога зависи неговата съдба или на структурата, която ръководи.

Ако кризата е индивидуална или групова, обществото не е засегнато до такава степен, че да се интересува от развръзката й. Ако кризата обаче е свързана с държавата, тогава всички настръхват и следят с огромно внимание какво ще се случи и какъв ще бъде краят - щастлив или не. Тогава на преден план излизат политиците и най-вече управляващите, които са призвани да взимат най-правилните решения на основата на възможно най-достоверната информация. Целта в такива случаи е една - преодоляване на кризата с всички средства.

За зла участ от Коледа насам ни сполетяха доста беди, които по един или друг начин рефлектираха силно в общественото съзнание и се превърнаха в кризи, с които живеехме дни наред. Нещастието, свързано с атентата срещу нашия контингент в Кербала и загиналите български военнослужещи, трагедията с децата, намерили смъртта си в река Лим, постановените смъртни присъди за медиците ни в Либия, покрусата около нашите сънародници, взети за заложници в Ирак. Ето в тези тежки моменти се вижда най-ясно професионализмът на всички, ангажирани по един или друг начин в разрешаването на тези кризи.

Не искам да се превръщам в съдия от последна инстанция и да постановявам присъди или съдебни решения за това кой е вършил правилни неща или е говорил разумно и кой е сътворил простотии и е приказвал глупости. Мисля, че тази оценка рано или късно ще бъде направена от българската общественост. Не мога обаче да остана безучастен и да не споделя, че е пълно безумие в подобни моменти да се извличат политически дивиденти, да се прави личен, групов или партиен PR, медиите да изпадат в истерия и да търсят и разпространяват информация, потвърдена или не, да искат да знаят неща, които не бива да стават публично достояние, защото това би навредило на самата операция по преодоляването на кризата. За жалост обаче се нагледахме и наслушахме на описаното по-горе от декември насам.

Искам да кажа на висок глас - има случаи, когато обществото трябва да бъде единно в позициите си, когато държавни институции и политици трябва да са изключително внимателни в посланията си, когато медиите са длъжни да изпълнят благородната си обществена функция и всячески да подпомагат водената политика. Особено когато става въпрос за заложници или за българи, осъдени на смърт в чужбина.

И пак да подчертая, за да постигнем този резултат, отново журналистите трябва да помагат, за да убедят своите аудитории, че това е най-правилното решение в подобни кризи. Защото всичко, което ни се случи от Коледа насам, е едно огромно изпитание за нашата зрелост. Това е огромно изпитание за цялото ни общество, за политиците, но и за журналистите и медиите.
Достойнството в случая е много важно.

Но най-важният фактор за поведението ни е професионализмът. От него зависят и резултатите. Има неща, които не могат да бъдат предотвратени, но има как да се преодолеят отрицателните последици, евентуално породени от настъпилата криза.
Съгласен съм с колегите, които онзи ден написаха в своя вестник следното:
"Държавата се е превърнала в спешно отделение. Тя работи като Бърза помощ. Провежда спасителни операции - на осъдени, на заложници."

Затова пледирам за професионално поведение по време на криза и не желая да мисля, че сме в криза на професионализма.
Затова е необходима воля и решителност, достоверна информация и правилни решения. А медиите, конкретно в такива случаи, трябва да забравят състезанието за новини и по възможно най-професионалния начин да защитят националната, българската кауза.

Димитър Цонев
в-к “Сега”, 17 юли 2004г.