Татяна Костова е професор по международен мениджмънт в Университета на Южна Каролина, САЩ, където живее вече 20 години. Преди това е преподавала в Катедрата по стопанско управление на Икономическия университет във Варна. Носителка на различни отличия, редовно изнася лекции в Хонконг (Китай), Гуадалахара (Мексико) и Виена (Австрия). Проф. Костова е член на редакционните колегии на редица престижни издания като: Academy of Management Journal, Journal of World Business, Multinational Business Review, Journal of Management Studies и др. Тя е и вицепрезидент на Академията по международен бизнес, наброяваща 3 401 членове от 82 различни страни.

- Проф. Костова, толкова ли е значима тази криза и наистина ли светът ще бъде различен след като отмине?
- Аз изучавам мултинационални компании и съм абсолютно сигурна, че бизнес моделът, който използват тези мултинационални компании ще се промени. Защото тази криза показа развитието на тези emerging markets, както ги наричаме, или новопоявяващите се пазари – колко важни са те за растежа в икономиката. Не може една фирма да расте, ако не участва на тези новопоявяващи се пазари, например на Китай, Индия или Латинска Америка. А да се участва на тези пазари означава промяна на стратегията на фирмата, означава да се създават продукти и иновации за самите тези пазари, за да се увеличава присъствието там. И след това тези иновации и продукти да бъдат използвани обратно в собствените им страни.

Например General Electric, които създадоха няколко медицински уреда на 15 % от цената на западните продукти, а вършат същата работа. Ръчен ултразвуков апарат, направен за селските райони на Индия, който обаче сега се използва и в Америка. При катастрофа на пътя носят този уред, а не по-скъпите апарати и това е новият модел, който виждам, че се появява в международния бизнес. Голямо присъствие в развиващите се страни, много инвестиции в разработването на нови продукти и след това използването им обратно в развитите страни.

- Какъв смисъл влагате в понятието „рисков мениджмънт”?
- Това, което наблюдаваме през последната една година е, че компаниите вече разбират различните видове риск – технологичен, икономически, социален, природен, политически, и че тези различни видове риск са много свързани. Досега управлението на риска се вършеше на ниво фирма – всяка компания си правеше застраховки и използваше консултантски услуги, сега държавите се намесват в управлението на тези интегрирани, взаимозависими рискове и например в Съединените щати и много европейски страни създават специални бюра за системно управление на рисковете.

Видяхте какво стана с тези рискове във финансовата система, как всичко се навърза по веригата и пропаднаха икономики в целия свят. Така че държавите се намесват и това е новост. А от друга страна фирмите трябва да се научат да работят с тези държавни органи, за да ползват техните анализи и техники за управление на риска.

- Могат ли да се управляват т.нар. икономически цикли, или дори да се предвиждат?
- Това, което показват нашите изследвания, е, че някои модели на капитализъм по-добре управляват и преодоляват кризата. Това са моделите на капитализъм, наричани често либерални пазарни икономики, където има много малка роля на държавата и фирмите могат да правят каквото искат. Англо-саксонският модел най-добре се справя, защото фирмите са много гъвкави: могат да уволняват хора, да намаляват цените, никой не се намесва в техните решения и, както виждаме, повечето от тях излизат от кризата по-бързо в сравнение с европейския тип капитализъм, при който всяко едно решение трябва да се съгласува с работници, с профсъюзи, с държавата, с различни индустриални асоциации и става трудно.

- Либералният модел не влиза ли в противоречие с ролята на държавата при управлението на интегрираните рискове, за които споменахте?
- Фирмите в либералния модел тепърва ще се учат как да работят с държавата. Това е някакво ново развитие в либералните икономики и им е трудно. Трудно им е, но пък разбират, че е необходимо да се управляват тези рискове.

- Къде стои България като икономически модел?
- България и другите страни в Централна и Източна Европа възприеха западноевропейския модел. През 90-те години тук имаше съревнование и почти борба за това кой модел да се установи – дали либералният, американски и английски, или координираният, който е германски и европейски модел. Но може би и под влиянието на Европейския съюз – нали всички искахме да се присъединим към него, пък и защото историята на страните преди 1989 г. ги подготви по-добре за координирания модел, затова и всички от този регион го въприеха.

- А накъде върви капитализмът вследствие на световната икономическа криза?
- Това е много голям въпрос. Аз мисля, че ще се постигне някакъв вариант, в който елементи на либералния модел ще се запазят, защото показаха, че осигуряват гъвкавост и ефективност за фирмите, но промяната ще бъде в това, че ще се установи една по-голяма роля на държавата. Държавата, включително и в САЩ, където моделът е най-либерален, ще играе по-голяма роля например в регулирането на финансовите пазари. Това не съществуваше преди и доведе до световната криза, а сега тези промени вече се обсъждат.

Ще има по-голяма роля на държавата, но, както казах, най-голямата промяна в капиталистическите системи е свързана с развитието на големите пазари в Индия и Китай. Там ще си има една комбинация от държавен капитализъм, където държавата е водеща, и елементи на либералния модел, където има свобода на фирмено ниво – да се вземат стратегически решения, да се уволняват хора, да се затварят заводи и т.н.

- Запозната ли сте с това, което сега се случва в България и по-точно с антикризисните мерки на правителството?
- Не съм запозната, но това, което знам за Централна и Източна Европа като цяло е, че са пострадали най-много от тази криза в Европа. Прогнозите обаче са положителни, казват, че инвестициите ще нарастнат много догодина. От следващата година и нататък ще има стабилно високо ниво на инвестиции в Източна Европа, включително България. Аз работя с фирми, на които помагам да взимат решения за това къде да инвестират. За това решение всички зависи от начина, по който изглежда страната като я погледнеш отвън.

- А как изглежда нашата страна?
- Има много данни, които показват, че в България се подобрява обстановката за чужди инвестиции, обаче трябва да се помни, че страната се съревновава с други страни в Централна и Източна Европа. Не само със себе си и със собственото си минало, но и с други страни, които правят много радикални промени, като например Чехия, Унгария, Словакия, балтийските републики, които изглеждат много добре. А фирмите гледат дали е стабилна политическата обстановка, показателите за икономическата свобода, гарантирани права на собственост, ниска корупция, лесни сделки, ефективна съдебна система, която решава конфликти и т.н. Това се гледа и това е ролята на правителството, което трябва да създаде условия в страната.

Иначе няма как да се спечелят инвеститорите, всяка страна се конкурира за същите пари. Румъния например изглежда на Запад много по-добре, не знам защо. Те имат много силен пиар, в сравнение с България, разбира се, създават една представа, че по-добре се трансформират към ниска корупция и стабилна икономика.
Васил Тоновски