Възгледите на Левски от днешна гледна точка са напълно модерни. Затова и се възприемат от толкова много млади хора в България. Най-големият проблем обаче е, че интелектуалците ни не могат да разберат – да бъдеш патриот не противоречи да бъдеш европеец и да бъдеш гражданин на света. А Левски го казва още с писмата си. Това коментира в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов във връзка със 181-годишнината от рождението на Апостола.

От съвременна гледна точка Левски, според Павлов, е един изключително модерен човек, който мисли толерантно. С разбиране би се отнасял и към католиците, и към мюсюлманите. „Не бива да се забравя, че той е бил и голям европеец. Още от ученическите си години в Карлово, и по-късно в Стара Загора е закърмен с философията на демокрацията. От друга страна обаче, е и най-последователният републиканец. За разлика от Каравелов и други, Левски е бил категорично за република. Той е гледал на тази форма на управление като дисциплинирано, организирано общество, в което всеки трябва да има лична отговорност“, смята историкът.

Ако се съпоставим с днешните модели Левски е мечтаел за президентски тип република, където има ясни отговорности – кой какво върши и накъде води страната. Всъщност този тип устройство го има в устава на революционната организация, където демократичното решение е най-важно. Не са били единични случаите, в които се подчинявал на някое решение на Централния комитет в Ловеч, въпреки че не е бил съгласен, отбелязва проф. Павлов.

През годините е имало множество опити да се демитологизира образа на Левски. Учените са водени от мотива да се гледа на него от гледна точка на обективната истина „Понякога в тези опити да приземим Апостола, като че ли се отказваме да се извисим до неговите въжделения“, заяви историкът.

Наблюдава се и друга негативна тенденция. Стана мода в модерната българска държава зад бюрото на всеки наш управляващ да стои портрета на Левски, отчита Павлов. „Това няма нищо лошо – все пак е националният ни герой. Същевременно пред погледа му се вършат какви ли не безобразия и се потъпкват най-светите принципи, завещани от него и революционното му поколение. Левски не бива да бъде превръщан в икона, още по малко в плакат, по време на политически демонстрации. „Злоупотребата с Левски и с Ботев от страна на левицата и десницата е напълно безотговорна“. Двамата можем да ги запазим неопетнени като се престане да се използват за политически цели“

Историкът апелира посланията на Левски да се следват всеки ден, не само по време на годишни чествания. „Той твърдеше, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи и че България трябва да е образцова държава, първата в Европа в социално отношение и във външната политика“, напомни проф. Пламен Павлов. /БГНЕС