Западът изхарчи своите мирни дивиденти за 20 години ударно потребление и спекулации. Трябва отново да изучаваме военното изкуство и голямата стратегия.
Наричаха Студената война „дългия мир“. В действителност 20-те години, които последваха след разпадането на Съветския съюз, изглеждат доста по-мирни. Би било логично да наричаме периода от 1991 до 2010 кратък мир. Това беше епоха, вдъхновила някои да кажат, че връх са взели добрите страни на нашия характер. Лошата новина е, че този кратък мир приключи.
Припомняйки си 70-те години на ХХ век, можем да видим колко „гореща“ в действителност е била Студената война. През 70-те години над 2 милиона души са загинали по време на водените през този период войни, докато през първото десетилетие на ХХI – по-малко от 270 000. Виетнам за САЩ се оказа много по-смъртоносна война, отколкото Ирак /74 424 убити във Виетнам и 3527 в Ирак/.
Институтът за изследване на проблемите на мира в Осло съобщава, че пикът на военните загуби по време на междудържавни конфликти е през 1971 г. - около 380 000 убити, а също така в периода от 1982 до 1988, когато средно на година са загивали по 250 000 души. В периода от 2002 до 2007 г. средният годишен показател е по-малко от 17 000.
Това намаляване на броя на смъртните случаи се обяснява най-малко с шест причини. Психологът Стивън Пинкър смята, че човек с времето става все по-цивилизован. Друга теория преписва спада на смъртта с разпространението на демокрацията и развитието на наднационалните институции. Демографските тенденции, по-конкретно, намаляването на броя на младите в общия брой на населението могат да намалят армията от хора, склонни към насилие. Технологиите, започвайки с атомната бомба и завършвайки с телевизията и интернет, също са отслабили стимулите за започване на голяма война.
Заедно със структурните обяснения може да се използва и исторически отговор, състоящ се в това, че лидерите на суперсилите са свършили отлична работа в името на прекратяването на оръжейната надпревара и в крайна сметка на завършването на самата Студена война. И накрая, тези идеологии, които съдействаха силно за разрастването на насилието през ХХ век /фашизъм и комунизъм/ бяха решително разгромени, за което говори още през 1989 г. Франсис Фукуяма.
Какво е това тогава, „вечният мир“, който предсказваше Имануел Кант? Или нещо по-ефимерно? В абсолютна и относителна стойност ние не сме заплашени от дефицит на млади хора. Историята на ХХ век показва, че развитието на демокрацията и наднационалните институции може да се преобърне, особено в условията на силни икономически сътресения. Технологиите съдейства за появата на конфликти от нов тип, а разпространението на ядреното оръжие усилва риска от ядрена война. А що се отнася до здравомислието на лидерите на суперсилите, едва ли някой от изследователите на външната политика ще започне да твърди, че стандартите от 80-те години са се запазили.
Но най-силният аргумент срещу хипотезата за „вечния мир“ носи идеологически характер. След иранската революция от 1979 г. ние виждаме как се възражда старата идеология – политическият ислям, който в крайна сметка може да се окаже също толкова жесток и пагубен за западните ценности, както фашизма и комунизма. От 2010 вече наблюдаваме как заради тази идеология се увеличават войните, расте политическото насилие и най-вече се усилва тероризма.
Войната се завърна и до голяма степен това е свещена война. По данни на Международния институт за стратегически изследвания общият брой на човешките загуби във въоръжените конфликти от 2010 се е увеличил четири пъти. Според моите изчисления през 2000 г. 35% от загубите са били заради войни с участието на мюсюлмани. През 2014 г. тази цифра нарасна до 79 на сто.
Това не е сблъсъкът на цивилизациите, предсказан от Самюел Хънтингтън. До голяма степен днешните конфликти са между мюсюлмани. В действителност религията не е единствената причина за увеличаването на броя на конфликтите, но също така не е случайно, че войните днес основно са концентрирали в мюсюлманския свят.
Подобно нещо вече се е случвало. Фьодор Достоевски още през XIX век блестящо е обрисувал светските екстремисти, давайки им оценка в романа си „Бесове“. През ХХ век смърт и разрушения сееха фанатичните националисти и комунисти. Но в наше време „Капиталът“ беше сменен от Корана. Днешните бесове са се наредили под знамето на религиозната чистота.
Нужен е нов Панглос /персонаж от романа на Волтер „Кандид“, неоснователен оптимист/, за да преобърнем незабавно тенденцията за разрастване на насилието в ислямския свят. Най-вероятният сценарий е продължаване на ескалацията в така наречената рекурсивна геометрия на междурелигиозните конфликти, които се случват от Магреба до Хиндукуш и се разпространяват по-нататък под формата на масова миграция на населението, а също така под формата на тероризъм, там където екстремистките групировки могат да вербуват привърженици.
Краткият мир на нашата планета завършва. Грешките на западните политици, започвайки с неумелата интервенция в Ирак и завършвайки с неразбираемата интервенция в Сирия, могат само отчасти да обяснят завръщането на конфликтите. Тук е по-важно взривоопасната смес от икономическа нестабилност, експлозивен ръст на броя на младите хора, сенчестата страна на технологии и бързото разпространение на смъртоносните идеологии.
Западът получи своите мирни дивиденти след 1991 г. Но за 20 години ние ги изразходвахме в ударно потребление, кредитни балони и спекулации. Първоначално настъпи финансовият махмурлук, а сега е настъпило време да платим геополитическите сметки. За да се справим с възникналите проблеми, трябва отново да изучаваме военно изкуство и голяма стратегия.
Ще ми бъде тъжно за най-добрите страни на нашия характер. Но през всичкото това време на недълготраен мир аз имах странното подозрение, че бесовете на Достоевски ще се върнат. /БГНЕС
------------------
Професор Нийл Фъргюсън, историк. Той преподава в Харвард и е автор на книгата „Кисинджър: 1923-1968“. Статията му е публикувана във „Файненшъл таймс“.