- Проф. Донев как виждате бъдещето на Икономическия университет, имате амбицията да увеличите приема на студенти, какви цели сте си поставили?
- Новостите са свързани с искането за увеличение на досегашния капацитет. Утвърденият от Националната агенция за оценка и акредитация беше за 10 000 души, а искането ни е за 16 700. Мотивите за това искане са няколко. Първото е големият интерес от страна на студентите към специалностите в самия ВУЗ. Само за тази учебна година, 2008/ 2009 г., кандидатите бяха 10 000. Регистрирахме едно нарастване на броя им с над 2000 в сравнение с предходната година, за разлика от другите висши училища. В повечето от тях драстично спада броят на кандидат-студентите. Второто съображение да искаме повишаване на този капацитет е нарасналото качество и брой на академичния състав в университета от гледна точка на професори, доценти, асистенти, докторанти. И третият ни мотив е непрекъснатото развиване и обогатяване в по-модерна пълноценна материална база, с която разполагаме. Открита е процедура от Националната агенция за оценка и акредитация. Тя ще бъде неприсъствена, поради обстоятелството, че сме хабилитирани досега с най-високите оценки.

- Споменахте модерната материална база, какво се случва с новата сграда на университета?
- Относно материалната база, имаме разрешение за строителство. Обявена е обществената поръчка за изграждането на нов корпус на ул. „Евлоги Георгиев”. Той ще бъде построен на площ от 2600 кв. м. Спазваме всички процедури, изисквани от Закона за устройство на територията. Предстои провеждането на конкурса за изпълнител. След подбора на най-добрия кандидат започваме строителство и имаме 100 % осигурено финансиране на проекта от собствени източници на университета. Един от основните критерии в избора на изпълнител на поръчката, обаче ще е цената.

- Казахте, че има повишен интерес към университета от страна на кандидат-студентите, като ректор на едно от трите висши икономически училища в страната, мислите ли, че младите икономисти имат идеи и потенциал да излязат на пазара на труда и да бъдат полезни на фона на финансова криза?
- Голяма част от студентите, в това число и тези в редовна форма на обучение работят. Някои от тях работят и на два – три договора. Това не е най-похвалното, защото понякога работата във фирмите и обучението във Висшето училище не си кореспондират добре. Това обаче доказва категорично, че има нужда от такива специалисти на пазара на труда. Дали ще има криза или няма да има, нуждата от икономисти остава.

- Все пак в случай, че драстично намалее кредитирането в банките заради кризата мислите ли, че това ще доведе до затварянето на някои регионални клонове и респективно много финансисти, сред които и ваши възпитаници ще останат без работа?
- Напълно е възможно. Безспорно кризата ще има ефект и върху администрацията в България, на държавно и на общинско ниво. Но в края на краищата нашите кадри не са само за обслужващия сектор и администрацията. Те трябва да развиват собствен бизнес и да разкриват свои работни места. Аз винаги съм се опитвал да внушавам на студентите, че те не бива да се реализират само в обслужващите звена. В този смисъл те също трябва да бъдат противодействащ фактор за евентуалното ограничаване на кризата.

- Като икономист, какво е мнението ви, как ще се отрази кризата на Варна, в краткосрочен план – в близките няколко месеца и в по-дългогодишен период?
- Аз не считам, че е моя работа да коментирам какво ще се случи във Варна, това е работата на общинската администрация. Ако я има тази криза, тя неминуемо няма да подмине България в това число и град Варна. И тогава ще се проявят всички критерии и всички признаци на една икономическа криза. Например стагнация на труда основно. Също така, при едно ограничено потребление, както в страната, така и в основните страни, които изпращат туристи към България – Русия, Англия и т. н., кризата ще се отрази и на туризма. А отразявайки се върху туризма веднага ще рефлектира върху други подотрасли. В строителството също. Ще има спад в цените на жилищата, безспорно може да се наложи и спиране на строителни обекти.

- А доколко сериозен е проблемът с намаляването на кредитния рейтинг на общината?
- Това е по-скоро политически въпрос и не ми се иска да го коментирам. Не ми се навлиза в дискусии с общинската администрация. Не е добре, че пада кредитният рейтинг, въпреки че общината няма да има проблеми. Имаме и финансови инструменти, като облигационни кредити и т. н. Мисля, че няма да има проблем в това отношение, още повече с увеличаването на местните данъци ще се вдигне данъчната основа на недвижимите имоти, а ако остане непроменена ставката за данък сгради и такса смет, очаквам да има повече постъпления през следващата година. Това означава, че няма да има особени затруднения при изпълнението на бюджета.

- В сряда беше приет на първо четене законът за държавния бюджет, не смятате ли, че заложеният икономически растеж от 4,5 % е твърде смела стъпка от страна на правителството в условията на икономическа криза?
- Икономическият растеж не е кой знае колко голям, а още повече и тук има достатъчно надеждни финансови инструменти. Големият фискален бюджетен излишък, който има страната, ще може евентуално да компенсира негативните последици, например от намаляване на приходите. Правителството залага евентуално и на противодействащи фактори, например нарастването на акцизите за някои стоки. Така че няма да останат недофинансирани основни дейности като здравеопазване, образование и т. н. Много политици се опитват да вадят дивиденти чрез заплахата от икономическа криза, но не бива, по-скоро трябва да се прави една разумна оценка, защото говоренето за криза ни най-малко не намалява негативните последствия.

* Ректор на Икономически университет – Варна