- Проф. Козовски на 1 октомври навършихте 70 години, как отбелязахте празника?
- Заедно със семейството ми и цялата клиника по ин витро изкарахме един хубав следобед в хубав варненски ресторант.

- От пиедестала на тези седем десетилетия, каква е равносметката ви за изминатия житейски път?
- Равносметката е тази, че повече от 45 години се занимавам с една професия – акушерство и гинекология, която ми доставяше голямо удоволствие в 90 % от случаите и в 10 % ми е носила доста неприятни мигове. И съжалявам, че няма да мога още 45 години да я практикувам.

- Вие сте един от изтъкнатите специалисти в областта на акушерството и гинекологията и в извършването на ин витро процедури, какво от своя професионален път оценявате като най-голямото си постижение?
- Те са няколко, като се върна назад в годините. Първо въвеждане на съвременни методи на изследване. Ултразвуковата диагностика, аз съм я въвел в България в областта на гинекологията. Първият диагностичен ултразвук беше във Варна. Беше закупен тук във Варна и всички прегледи се правеха с тази апаратура и всички публикации са наши. След това имам една много сериозна разработка, свързана с лечението и профилактиката на септичните усложнения след цезарово сечение. Следва създаването на най-успешната лаборатория – център за ин витро не само в България, но и с едни от най-добрите показатели в Европа от 1994 година насам. Вече повече от 14 години този център функционира. След това, написах няколко учебника. Имам около 150 научни публикации в най-различни български и чуждестранни списания.

- Ако позволите да ви върна в началото на вашата кариера, защо избрахте да се занимавате с медицина? Лично ваш ли беше изборът или някой ви повлия?
- Майка ми и баща ми ми повлияха. Баща ми беше ветеринарен лекар, а майка ми беше акушерка. И те насила ме записаха да уча медицина. Това е най-интересното, че аз исках друго. Годината е 1957. Тогава започнах да следвам медицина. Завърших в Германия през 1963 година.

- Щом са ви записали насила да учите медицина, с какво искахте да се занимавате?
- Ами, аз бях приет на в специалност „Външна търговия” в Института „Карл Маркс”, нещо като стопанската академия във Варна. А другото беше „Дипломация” в Русия, в Съветския съюз. Само че там се явиха хора, които имаха партийни връзки, така че аз отпаднах от там, но всичко е било за добро, защото сега всички тези мои бивши приятели и съученици, които завършиха и станаха дипломата, някои от тях между другото се поиздигнаха доста. Сега, обаче като виждам в какво състояние са, до къде се стигна в една такава специалност, в кавички, излиза, че моите родители са били много прави. А пък на мен по-късно много ми хареса медицината и по-специално акушерството и гинекологията.

- А как оценявате участието си в политиката?
- За моето участие в политиката не се сещам като някакво особено постижение, а като загуба на време. Политици в България стават, аз съм го казвал десетки пъти, хора, които не могат да станат професионалисти, не могат да се реализират в професията си. Разбира се има и изключения. Но като цяло това са хора нахални, с грандомански амбиции, нечистоплътни във всяко едно отношение. За съжаление така нареченият политически елит в България мирише от всякъде. Добре, че докато бях депутат поддържах професионалната си подготовка и професионалния тонус. Иначе щях да съжалявам. Моето мнение е, че парламентът трябва да се редуцира най-много до 140 депутати.
Между другото, нещата, които аз съм предложил като професионалист са отхвърлени, разбира се. Предложиш и промени в нормативната уредба в областта на здравеопазването, за ин витро процедурите, но не се приеха. Предлагах и промени в други закони, в Конституцията, но нямаше ефект.

- А какво е мнението ви за току що приетата Национална здравна стратегия?
- Не само, че закъсня, аз не съм я чел, но съм сигурен, че е едно пълно недоразумение, като знам кой я е правил. Тези които правят стратегията са едни бюрократи, които никога не са били особено високо издигнати специалисти, с доста посредствени мисли и идеи. Това са хора, които са дългогодишни чиновници в най-различни институции. И Националната стратегия най-вероятно е една глупост. Каква Национална стратегия можем да имаме като разполагаме само с една здравна каса. Така че нищо не очаквам. По-добре да бяха копирали германската стратегия, макар че и тя не е изрядна. Ще видим какво ще стане, но според в Министерството на здравеопазването 50 % трябва да бъдат съкратени и пенсионирани. Решенията трябва да се вземат от хора, които са се трудили и са страдали в тази област.

- В края на нашия разговор, по отношение на вашия житейски и професионален път, има ли някой, на когото искате да изкажете признателност за нещо?
- Може би мнозина ще кажат, че съм антипатриот, но аз съм срещнал най-много помощ от германците, от времето, когато живеех там. И най-големи неприятности съм имал от българи, които съм срещал и тук, и в Чужбина. Така, че благодаря на германските си познати за това, че когато аз съм бил в едно изключително тежко положение, хората са ми помагали, става въпрос за периода от 1961 до 1965 година. И в България съм имал много приятели, които са ми били колеги, но мнозина от тях вече са покойници. Благодарността си искам да изразя пред проф. Иванка Николаева. Благодаря на семейството ми, на съпругата ми за това, че ме поддържаше, докато беше жива. Но общо взето много благодарности нямам да изказвам. Цял живот съм се мъчил. Като се върнах след следването си в България ми предлагаха да работя за Държавна сигурност. На няколко пъти се опитваха да ме вербуват. Едни хора със сини балтони и черни шапки. Аз съм доста вироглав и не мога така, както други подхождат в живота със снизхождение и ласкателство.