България се нуждае от нов модел на икономически растеж, който предполага по-високи темпове, тъй като сегашните около 3% не ни гарантират приближаване до средното равнище на Европейския съюз.

Това е много важно и в контекста на кандидатстването на страната за еврозоната. Има различни мнения, че преди да влезем еврозоната трябва да ускорим развитието, което обаче е малко вероятно, тъй като сме във валутен борд, който налага сериозни ограничения. Така че, влизането в еврозоната е по-скоро предпоставка за по-високи темпове в бъдеще, отколкото обратното.

15 професори се обединихме около идеята, че е необходима нова комплексна програма за по-ускорено развитие на страната. Нашата концепция за развитие и мерките на Европейската централна банка за влизането в еврозоната се различават.

Банката се интересува преди всичко от стабилността на банковата система, тъй като опитът с другите посткомунистически държави, които влязоха – Словения, Словакия, Прибалтийските държави, показа, че банковата им система е особено уязвима, ако не бъдат взети мерки по линията на управлението на риска и банковия контрол. Така че, експертите на банката биха искали да се обезопасят именно от тази гледна точка. При постсоциалистическите държави нямаме особени проблеми при държавните дългове, но пък имаме проблеми с частния банков сектор.

Нашият интерес е в по-друг план – по-скоро макроикономическа, структурна политика. Разбира се, банковият сектор също играе огромна роля за ускоряване на растежа. За стабилността трябва също да отнесем и капиталовите пазари, данъчното облагане. Тоест, необходима е цяла система от мерки за ускоряване на растежа.

Най-важното нещо, по което трябва да се работи е стимулирането на чуждестранните инвестиции, тъй като след глобалната финансова криза имаме много съществен отлив, което влияе негативно върху развитието на страната, производителността на труда, възможността да увеличим доходите и да модернизираме икономиката. С това забавяне на чуждите инвестиции ние трудно бихме могли да модернизираме икономиката и да постигнем висок растеж. Това е може би най-важната структурна мярка.

Също така, ориентиране към електронно правителство, за което много се говори, но все още не съществува.

От гледна точка на фискалната политика може би е необходимо по-интензивно финансиране на инвестиционния процес. Например, виждате какво става с пътната инфраструктура и последният инцидент с катастрофиралия автобус край Своге. Макар, че инфраструктурата е приоритет на правителството, сериозно сме притеснени, тъй като инвестициите в този сектор са сериозно забавени. В момента новият акцент е върху новата тол система, но това пак няма да бъде достатъчно.

Има нужда от цялостна модернизация и по-специално на транспортната инфраструктура, както пътищата, така и железницата.

В нашата програма, която предлагаме, гарантира увеличаване на темповете на растеж до 6-7 процента годишно или 6-7 милиарда лева. В основата са заложени 30 инвестиционни проекта, които генерират приходи годишно от 4-6 млрд. евро чужди инвестиции.

Ресурсите за увеличаване на заплатите за период от 3 години идват от увеличените темпове на растеж и чуждите инвестиции, от увеличените приходи от ДДС (над 2 млрд. лева), на корпоративния данък - 1 млрд. лева, на акцизи – 0,8 млрд. лева.

Програмата за ускорение на българското развитие е модел за стимулиране на вътрешното потребление, като генератор на растежа, но и съчетано с мащабни инвестиционни проекти, структурни реформи и нова система от стимули за чужди инвестиции. Удвояването на заплатите се отнася не само за държавния, но и за частния сектор, за което са предвидени нови регулации.

Нашите анализи показват, че тригодишната програма за удвояване на доходите ще намали рязко изоставането от другите източноевропейски страни и ще сведе до минимум икономическа миграция. Програмата е разработена така, че да не доведе до дебалансиране на бюджета. /БГНЕС

-----------

Проф. Ганчо Ганчев, икономист.