- Проф. Дайнов, бихте ли разяснили значението на термина путинизация?
- Путинизацията е описана в литературата, особено в американската през последните години. Путинизацията е процес, в който се случва следното: една държава тръгва да излиза от комунизма и да влиза в демокрация; не намира в себе си достатъчно сили, за да стигне до другия бряг и по средата, когато започва да буксува, се появява някой, който провежда серия от операции върху държавното и общественото тяло, и в крайна сметка възстановява авторитарен, полукомунистически режим. Това се случи в повечето бивши съветски републики, включително и в Русия. Путинизацията си има признаци, които много лесно могат да се изследват. И така, отвличане на държава обратно в някакъв полукомунизъм – това общо взето е путинизация.

- Как се случва това в нашата страна?
- В книгата си анализирам периода от 2002 до края на миналата година, докъм октомври-ноември 2009 и правя нещо елементарно – знае се и от научните изследвания, и от политиката как се случва една путинизация, тоест има 10-11 на брой признаци и аз просто гледах в България докъде бяха стигнали нещата към края на Станишевото управление. Има такива признаци като например подмяна на автентичните партии с подчинени на властта бутафорни такива, този опит е успешен в Русия, Беларус и други такива държави. В България опитаха с „Напред”, опитаха с „Лидер”, опитаха с РЗС, не стигнаха кой знае къде.

Друг пример за путинизация е въвеждането на корупцията като основен регулатор на обществените отношения, у нас това се получи. Друг признак – сглобяването на държавата и мафията в едно и също нещо, в България почти се получи. Овладяване на медиите от властта, което на практика се получи с централните медии. Развращаване на обществените нрави – Станишевото правителство и президентът Първанов особено залегнаха над тази задача и имаха доста сериозни успехи. И така, признак по признак виждах и в тази книга, която се казва „Моделът „Станишев”: Путинизацията на България”, докъде беше докарана България. Беше на ръба да се превърне в азиатска страна.

- Това не е ли една вечна опасност за българите?
- Тази книга я написах като предупреждение. Това, че путинизацията този път не се получи докрай, не означава, че някой няма да опита отново. Българите трябва да решат един елементарен въпрос за себе си: те искат ли да живеят като европейци, или не искат. Досега винаги отговорът на българското общество е наполовина: „да, но...” Да, искаме да сме европейци, но... по- ни е приятно да сме като руснаците. Да, искаме демокрация, но... искаме да се върне бай Тошо. Докато не решат българите какво искат, а те не са го решили, винаги ще има и кризи, и Виденови зими, и Луканови зими, и руснаците ще шетат на наша територия като на своя, и България ще се лашка като кораб без кормило. Защото България не е решила какво иска да бъде, което е много опасна ситуация – това означава, че всеки момент някой може да я плячкоса и да я отвлече към авторитарни и корумпирани модели, както и стана.

- До каква степен в момента България е обвързана с Русия?
- Ами то целият план беше чрез енергийните проекти България да стане сателит на Русия, дори колония на Русия, ако щете. Добре, че се позабавиха и че дойде световната финансова криза та да се забавят още. Тези проекти не са търговски, не са бизнес предложения, това си е чиста политика. И зад трите стои „Газпром”, която е държавна компания, одържавена още докато Путин беше президент. „Газпром” е тоягата на руската външна политика, това е политическо животно, то не е търговско. Затова беше толкова смешен Дянков, когато обясняваше, че това било търговска сделка, за АЕЦ „Белене”. Ами не е, това е геополитика, разбирана по руски, тоест завладяване на територии. Кремъл така мисли, с категорията територия: „Тази територия наша ли е, или на американците?” И след като по едно време се бяха примирили, че май България ще стане територия на американците, според тяхното руско разбиране, после решиха да си я върнат.

- По кое време стана това?
- Решиха да си я върнат в момента, в който Путин овладя властта към 2000-2001 година и реши да възстановява загубени територии. От тогава и насам руските стратези смятат България за най-слабата брънка на Запада, където те могат да се настанят и да започнат да разкъсват западните съюзи – ЕС и НАТО. Нас ни смятат за най-слабите, най-податливите и затова тук съсредоточават такъв голям ресурс.

- България ли е единственият троянски кон на Русия към Запада?
- Беше единственият, надявам се вече да не е. Русия имаше поредни троянски коне в лицето на видни политици – Шрьодер, когото спазариха още като беше канцлер и после стана шеф на „Северен поток”. С Ширак имаха добри отношения, с Берлускони също. Те имаха троянски коне като водещи политици, но България беше единствената цяла държава, която беше техен троянски кон.

- Ами Сърбия?
- Сърбия не е нито в НАТО, нито в ЕС. Иначе руснаците се укрепват в Сърбия, сега и военна база ще правят в Ниш, тоест те Сърбия вече са си я взели до някаква степен. Но въпросът е, че те не се радват на сръбските си завоевания така, както биха се радвали на българските, защото Сърбия не е член на НАТО и не е член на ЕС, и нещо повече – никога няма да бъде.

- Вашето лично мнение за АЕЦ „Белене”?
- Моето лично мнение за АЕЦ „Белене” е, че това е чудовищна комунистическа глупост, която трябва незабавно да бъде прекратена и всички замесени – осъдени от български съд.

- Независимо кой би бил евентуалният бъдещ инвеститор?
- Абсолютно не ме интересува, това е политически проект за подчиняване на моята страна на руската воля. Аз живея в страна член на ЕС и НАТО и не искам да се връщам под руския ботуш, а АЕЦ „Белене” е замислен като такъв.

- Възможна ли е политическа криза в близкото бъдеще?
- В България винаги е възможно да има политическа криза, все пак поне това трябва да сме разбрали през последните 20 години. Ако правителството продължава да стопира реформите, които са важни – най-вече администрация и здравеопазване, – и да увеличава харчовете, както прави, това ще доведе до много по-тежка криза, която неизбежно ще избие в политиката. Те трябва да правят това, което обещаха, елементарно. Ако продължават да харчат, без да реформират, ще поставят икономиката под удар и това веднага ще избие в политическа криза. В момента си просят политическа криза и аз не мога да разбера защо, по-добре да правят това, което обещаха.

- Не удовлетворяват ли обществените настроения по този начин?
- Те бяха избрани за съвършено ясна програма, в която имаше реформи на здравеопазването, на администрация и на други неща. Това е обществената поръчка към тях, да благоволят да я изпълняват! Ако някое правителство започне да се лашка след всекидневните настроения на обществото, които се сменят всеки ден, вески ден обществото се събужда с нов акъл, това не е никакво управление. Избрали са те, за да правиш едно, две, три... Ами прави едно, две, три.

- Възможно ли е да се стигне до отстраняване на президента Първанов?
- Аз нямам представа, аз знам, че трябва да се стигне до свалянето на президента. Той е човекът на Кремъл в България, той е проводник на руските интереси, той е изключително зловреден за моето отечество. Той трябва да бъде махнат, но дали ще стане по този начин, както е започнато, нямам представа. Но че трябва да изчезне този човек и да престане да трови всичко в България, трябва.
Васил Тоновски
______________
* Проф. Евгений Дайнов е роден през 1958 година в Пловдив. Средното си образование получава в Forest Hill School, London (1976), висше – в Corpus Christi College, Oxford (1979), магистратура по модерна история. Специализирал е в Fondation Nationale des Sciences Politiques, Париж (1984-85) и St. Antony`s College, Оксфорд (1985-86). Съосновател е на Център за изследване на демокрацията – 1989, София; Център за социални практики – 1994, София; председател на фондация „Отворено общество” – 1997-2000, София; член на управителния съвет на Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа – от 1999, София, Българската асоциация на социолозите, редакционната колегия на московското сп. „Политея”, Българската асоциация за политически науки и др. Почетен гражданин на Сапарева баня. Преподавател в НБУ по политология и масови комуникации, където е професор от 2002. Автор е на „Лицето на проблема и проблемът на „мутрата”: бандитите в съвременното българско общество”, „Относно прехода…”, „Чалгата: За и против”, „Консерватизмът. Том 2”, „България 21 век: накъде отиваме?” и др. на български и английски език. От две седмици на книжния пазар е новата му книга – „Моделът „Станишев”: Путинизацията на България”, която представи тази вечер във Варна.