- Проф. Тончева, има ли прости правила за начин на живот и хранене, които предпазват по някакъв начин от онкологични заболявания?
- Отношение към канцерогенезата имат нитратите, които се използват при наторяване на растенията. Не само храните, но и запрашеността на въздуха и други тежки външни фактори могат да повлияят. Те са много и различни за всички различни карциноми. В България има едно заболяване, което е много специфично за нашия район и се нарича балканска ендемична нефропатия. Тя е свързана с много висока честота на рака на пикочния мехур. Това заболяване се среща в определени ендемични райони - България, Сърбия, Хърватия, Румъния. Затова има и ендемичен характер – може да се дължи на генетично предразположение, но най-вероятно фактори на външната среда имат онтошение към възникването на болестта. Много е трудно да се изследват факторите на външната среда. При това конкретно заболяване, което се очаква действително да има вредни външни фактори, са анализирани почти всички познати елементи в почвата, въздуха, храните, майчиното мляко, за да може да се намери такава причинно-следствена връзка. В някои райони обвиняват охратоксина – един външен токсичен фактор като причина за болестта, в други райони това не се потвърждава. Вероятно е комплексно влиянието на вредните фактори.

- В колко от случаите ракът се предава по наследство?
- Счита се, че около 10% от различните ведове раковите заболявания имат наследствена причина. Това са наследствени форми на ракови болести. Такива се срещат в областта на рака на млечната жлеза, на някой заболявания свързани с тумори на окото, ретинобластома, меланоми и др. Наследствената етиология задължава лекарите да мислят по-често не само за конкретния пациент, но и за неговите родственици. Затова, когато един пациент попадне в клиника, се прави фамилно проучване, за да се види дали честотата в това семейство не е по-висока за конкретното заболяване, отколкото сред общата популация.

- На ниво ли е здравната култура на българина?
- Тъй като аз съм генетик, ще говоря за генетика. Има доста добро ниво. В момента пациентите все повече поглеждат към интернет и достъпната информация, която получават там ги прави по- осведомени, отколкото в миналото. Затова ние не трябва да подценяваме знанията на пациента. Всеки е чувал за наследствени заболявания, за гени, които може да се предадат в потомството. Генетичната определеност на заболяванията е много широка. Тя определя както нормалните черти на индивида, така и отклоненията. Във всяко едно заболяване, можем да търсим генетична предразположеност към него.

- А на какво ниво е здравната ни система?
- В това отношение, ние сме сред напредналите страни, защото Министерство на здравеопазването миналата година прие национална програма по редки болести, което е едно голямо предимство на нашето здравеопазване в сравнение с околните страни. Тази национална програма има за цел да изследва генетични дефекти, както в новородените деца, така и при бременните жени, за да може да се намали честотата на наследствените заболявания у нас. Въпреки, че средствата, които се отделят не са достатъчни, все пак това е една съвременна национална програма, с която ние трябва да се гордеем. Тя е единствената програма в Европа, която функционира и се наблюдава много добре от международната общност.


Проф. Тончева е ръководител на Националния геномен център за социално значими болести.