- Проф. Белчева, дълъг ли е пътят до професорската титла?
- Изминах много дълъг път. Започнах работа и професионалния си път като лекар от селска здравна служба, преминах през терапевтичен участък в Стара Загора. Последва редовна аспирантура по фармакология в тогавашния Висш медицински институт във Варна през 1966 г. Реално от тази дата професионалният ми път е свързан с варненския Медицински университет. След аспирантурата последваха постепенно по йерархията научен сътрудник от трета през втора до първа степен, защита на доцентура и впоследствие на докторска дисертация и накрая професурата.

- Бяхте заместник-ректор от 1995 до 1999 г. Отчитате ли промяна в университета от времето, когато Вие бяхте в академичното ръководство, и сега?
- Бях заместник-ректор по учебната дейност в един тежък период за цялата страна. Това е периодът от 1995 до 1999 година. Тогава ние положихме усилия да поставим едно стабилно начало в новите условия на обучението на студентите по медицина и на обслужването на пациентите, защото тогава болницата беше към нас. Считам, че сега на 45-годишния си юбилей Медицинският университет е напреднал повече. Направени са много нови крачки, положени са значителни усилия с разкриването на факултета по дентална медицина, което е много голямо завоевание. Факултетът по обществено здравеопазване, който се създаде, също е новост, защото при нас съществуваше само специалност здравен мениджмънт. Бакалавърските степени, които сега получават медицинските сестри и акушерките е още едно ново завоевание. Европейската интеграция вече е реалност за нашия университет. В това отношение ние поставихме началото и програмите, които следвахме – най-вече програмата “Темпус” са подадени ръце от Европа за подобряване на обучението. Считам, че предстоящите крачки с вероятното създаване на фармацевтичния факултет ще направи варненският Мадицински университет по-пълен и съм убедена, че ръководството ще го осъществи и има едно голямо бъдеще.

- Какво означава за Вас отличието, което получихте на тържественото честване на юбилея на МУ?
- Приемам го като признание за 40-годишния ми труд, който съм вложила в университета. В обучението на студентите, в научноизследователската ми дейност и на тези, с които съм работила. За мен това е оценка и за усилията, които съм полагала извън университета във Варна за утвърждаване на неговото име на специализирани съвети като национален експерт по оценяване и акредитация. Изказвам дълбока благодарност към академичното ръководство за тази награда.

- Освен заместник-ректор вие ръководехте и научен сектор, доколкото си спомням...
- Бях ръководител първо на катедрата по фармакология, а по-късно стана по предклинична и клинична фармакология.

- Подготвихте ли свои последователи, които да реализират амбициозната идея за разкриването на още един факултет, този по фармация?
- Факултетът по фармация ще бъде едно ново звено, в което вероятно ще има още една катедра по фармакология. Оставила съм последователи. Ръководител на катедрата по предклинична и клинична фармакология е доц. Мария Желязкова, човек с висока ерудиция и голямо желание за работа, и съм убедена, че традициите ще бъдат запазени.

- Тези амбиции, които сте осъществили след трудности, но с много хъс, не ви ли правят малко длъжник на семейството ви?
- Без подкрепата на семейството си не бих могла да постигна това, което съм. За мен то и специално съпругът ми Неделчо Беронов, защото загубих родителите си твърде рано, винаги е бил непрекъсната опора и без неговата подкрепа не бил могла да се реализирам. Първата стъпка дори с идването ми като редовен аспирант във Варна е свързана с прекъсване на неговата професионална кариера в Стара Загора поради преместването му в морската столица. Затова дължа безкрайна благодарност на семейството и съпруга си.

- Какво най-много Ви развълнува на този тържествен ден?
- Чувството, че когато човек върши своята работа с желание и отговорност, тя винаги намира оценка. Не може да бъде другояче.