- Проф. д-р Клисарова, в Пампорово се проведе кръгла маса, където министър Даниел Вълчев привика всички ректори. Какви тенденции се очертаха за образованието в университетите у нас?
- Идеята на министър Вълчев бе много добра, защото даде възможност на ректорите да кажем своите виждания за сегашното състояние на висшето образование в България. Или както се изразихме на срещата, да му поставим диагнозата, кои са симптомите и проблемите. А във втората част на срещата се дискутираха възможности и предложения как можем да преодолеем тези трудности и негативни моменти, които съществуват в това отношение у нас. Срещата премина на изключително високо ниво, защото всеки от ректорите наистина имаше възможност да участва в тази дискусия. Тя започна с презентация на министър Даниел Вълчев, която доказа първо, че проблемите на висшето образование в България не са отделени от тези в Европа. Дори в Стария континент висшето образование изостава от това в САЩ или в някои страни от Далечния изток. Когато направихме анализ на средата и развитието на висшето образование в Европа, ние пренесохме теоретично тези проблеми и в България. Как да се развива нашето образование, за да достигне до положителните тенденции в Европа и същевременно да не допуска негативните моменти, които ги има в някои от тези страни.

- По-конкретно кои са те?
- Негативните моменти, които трябва да изясним, са моделите на финансиране, респективно как трябва да се финансира нашето висше образование. След това говорихме много и за автономията на вузовете, защото тя е прекрасна, но при нея трябва да има много добри управленци. За да имат автономия вузовете, трябва да съществува пълно разбирателство и доверие между нашите административни ръководители в министерството, в правителството и в самите университети. Не по-малко важен момент беше връзката на висшето образование с бизнеса. За съжаление и в Европа, и у нас все още тя не е достатъчна. Нашите индустриалци и бизнесмени не са свикнали още да инвестират в образованието на служителите си, в научни разработки, които впоследствие ще им бъдат полезни за по-добра ефективност и качество в производството им например. Но искам да подчертая, че това е двустранен процес. Съответно и висшите училища не са излезли на пазара, за да участват в бизнеса на нашата държава. И не на последно място се разгледаха проблемите на науката. Възникна въпросът: може ли всеки да прави наука, как да я правим и как да бъде финансирана. Това са четирите основни проблема, върху които най-много дискутирахме.

- Научихме, че освен презентацията на министъра е имало само още двама докладчици, единият от които сте била Вие.
- Да, така е. Участвах с доклад, който трябваше да покаже състоянието на нашето висше образование, средата, в която то се развива и какви са неговите проблеми. Един вид, като медик да поставя диагнозата, докато ректорът на университет "А. Кънчев" в Русе доц. Марко Тодоров имаше задачата на базата на моята презентация за проблемите да излезе с конкретни примери и предложения как те да се решават. Дадоха се примери от различни страни в Европа, както и от Източна Европа, които вече са членки на ЕС. Самият мой доклад бе "От симптомите към диагнозата в търсене на нов облик на висшето образование" и смятам, че го презентирах така, защото висшето образование е един орган - част от цялото развитие на нашата държава. И когато го поставихме като пациент, се обосновах защо го разглеждаме в такава позиция. На латински пациенс означава понасящ, търпелив, страдащ. И исках да подчертая, че в последните 10 - 15 години нашето висше образование понесе и изстрада много. А именно, политически и икономически колизии на прехода, трусовете в морала и духовността, образователните реформи, нормативната и законодателната непълноценност, неясните приоритети в областта на науката. Много важни проблеми са ефектите на миграционните и демографските кризи, ниският социален статус на нашите преподаватели. Околната среда влияе върху организма и всичко това влияе върху развитието на нашето висше образование. Това бе една първа част на презентацията ми, преди да премина към по-конкретните въпроси.

- А именно?
- Разглеждахме структурата на висшето образование в България. Колко университета и колежи има в България. По данните на Министерството на образованието и науката в момента те са 97, което води до въпроса много или малко са за нашата страна. Ако вземем модела, че на 1 милион души население трябва да има един университет, тогава ще кажем, че са много. Но така ли е в Европа и САЩ. От американски публикации става ясно, че на 1 милион души са до пет-шест университета. Тогава нашите висши учебни заведения не са толкова много. Когато говорим за броя им, трябва винаги да го свързваме с тяхното териториално разпределение. От което следва един още по-сложен въпрос, защото наистина териториалното разпределение на университетите е важно. Но има региони, в които само университетът може да поддържа по-добри демографски показатели и да задържа младите хора там. Това е положителният ефект от наличието на университет. Но от друга страна, трябва ли да съществуват университети само по социално-демографски показатели? Какво ще бъде качеството на обучение и един ден работодатели или съсловни организации може да кажат, че не искат специалисти от този университет, защото е на чисто регионален принцип по социално-демографски причини. За да го има един университет, трябва да кажем, че това не означава само сграда. Това представлява една научна общност от преподаватели, добра образователна традиция и култура. И се радвам, че в България наистина имаме такива качествени университети.

- Стана въпрос за науката. На срещата се изказа мнението, че министерството ще наблегне върху тези университети, които правят наука.
- Следващата част, която засегнах в моята презентация и която министър Вълчев абсолютно подкрепи, е може ли във всеки университет да се прави наука, как да става това и имаме ли достатъчно средства за нея. Поддържам тезата, че за науката няма достатъчно средства. Но застъпвам и друга теза, че не може така, просто по бюджет да се заделят пари за наука. При нея най-важен е проектният принцип. Научните екипи трябва да създават добри проекти и предложения и когато научната разработка има приложност, то трябва да се намерят средства за финансиране. Разбира се, министерството на образованието не бива да се изтегля абсолютно от инвестиции в научни изследвания, а напротив, да работи за привличането на нови източници. Такива могат да бъдат както от европейските проекти, също така от големите индустриални предприятия, от новите обществено-политически създали се условия в развитието на нашата страна.

- Когато влезем в Европа ще има ли платено обучение за държавната поръчка?
- Този въпрос също бе много дискутиран и се оказаха две становища. Една част от ректорите застъпиха тезата, че задължително трябва да имаме платено образование. Тогава обаче нарушаваме принципа за равен достъп до висшето образование и желанието на младите хора да учат. Може да имаме платено обучение, но с тези такси, които са в момента. Държавата вече го е направила. А размерът на таксите може да се определя от всеки университет и тогава самите те да бъдат в конкуренция помежду си. И който предлага по-качествено образование, да предлага и съответната по-висока такса за това. Тогава може да се помисли за студентските кредити, финансиране на обучението им от предприятия, банки и да има конкурси за стипендии. Това е процес, в който трябва да участва не само общността на университетите в България, а и цялата административна, банкова и обществена система.

- Каква е ползата за Медицинския университет от срещата?
-Ползата не само за нас е голяма, защото се опитахме да дадем тенденциите и начините за развитие и следващите стъпки, които трябва да предприемат нашите университети. Най-важното нещо, което разбрахме, това е високото качество на обучение. Не го ли осигурим, няма да бъдем конкурентоспособни само след една година. Вторият важен извод са начините и възможностите за мотивация на нашия преподавателски персонал. Защото за качествено обучение можем да говорим само с качествени преподаватели. Иначе би било невъзможно. Освен финансовата мотивация, трябва да дадем възможност и за израстването им в кариерата и дай боже да имаме повече доценти и професори. Друг важен момент е, че трябва да търсим възможности и начини за връзка с бизнеса.