Умните знаеха истината далеч преди местните избори – този път битката не е за кмет, а за Общинския съвет – Варна. Тази война бе далеч по-важна и стратегическа от това кой ще е куклата на конци, седнал в кметския стол, защото всичко що е за даване, продаване, отдаване и заменяне зависи от общинските съветници. И по-точно от тяхното мнозинство.
Умните знаеха и още нещо – че този път ниската избирателна активност на варненци ще изиграе изумителна шега на предвижданията на купища официозни социолози. Защото ако те познаха кой ще е кмета, направо запецнаха що се отнася до присъствието в бъдещия Общински съвет-Варна.
След еуфорията на изборната нощ, нещата започнаха да се подреждат от само себе си.

Варна осъмна с най-пъстрия досега състав от общински съветници и това вече е знак, че на партийните високомерни централи времето им отминава. Лака-полака, както казват сърбите.

Какво се случи? БСП вкара в Общинския съвет – 16 души. Около тях като сателити се движат “Социалдемократи” – 1, Обединеният блок на труда – 3, “Свободен избор – Гражданска партия” – 2, което бакалски сметнато прави – 22. От другата страна на манежа са СДС с 10 съветника, НДСВ – 6, БСДП на Веселин Марешки – 2, Коалиция “Справедливост за Варна” на Веселин Данов – 2, Съюз свободни демократи – 1, “Граждани за Варна” –1, БЗНС-НС – 1, което пък сумирано дава – 23.
От “Блокът на Жорж” влиза 1 съветник – Красимир Симов, а от “Гергьовден-ДП” – 2. Като независим съветник в Общинския съвет – Варна се включва и телевизионния водещ Неделчо Михайлов. ДПС – също вкарват 2 съветника.
Веднага след изборната нощ стартираха и пазарлъците.

Веселин Данов осъмна като варненският Доган и заедно с Веселин Марешки с общите си 4 общински съветника обърка контиката на лявата игра.
Официални и неофициални срещи, прихванати и от медиите показаха пълно активизиране на т.нар. дясно пространство, което търсеше мнозинство срещу кликата на комунистите и Кирил Йорданов. Първи предаде четата Красимир Симов от “Блока на Жорж”. Като бивш председател на Общинския съвет – Варна, получил тази манна небесна именно, благодарение на кмета и червените, той се изживя като носител на Нобелова награда и поиска всичко. Възмутени представителите на останалите кандидати за слава буквално натирили Симов, напомняйки му, че добре е консумирал властта си досега и нямал моралното право въобще да иска нещо. Красимир Симов напуска срещата, нищо че преди това обяснява колко е непочтен кметът Кирил Йорданов и как не иска да работи с него.
При следващата среща

другият взел се насериозно “политик” Красен Железов също иска невъзможни неща, като че е влязъл вместо в Общински съвет в Капитолията

И той се нацупва и си тръгва. Станаха трима “негърчета” по-малко. ДПС обаче твърдо се завързва към т.нар. дясно мнозинство. Дори в Общинския съвет – Варна влиза Иван Славков, тъй като избраната преди него се отказва. Което прави плюс двама. И оптимизма за Варна започва да надделява.
Започват пазарлъците за кметства, дирекции и комисии – неща, които паритетно трябва да бъдат разпределени между паритетни партньори.
Преговарят, но всеки се страхува, че на финала при гласуването на сесията в Общинския съвет ще избуят предателите.
Най-мъжкият сред събралите се трясва по масата:

Или сме мъже и стискаме ръце, или ще се сбъдне оня лаф: който предаде, да умре! Нищо, че звучи като шега, отаналите настръхват, защото си дават сметка, че този път играта и на чест. Но не селска, и не от Маскани.

---

Продължава тук...