“Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е българска държавна агенция към Министерски съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.” С това изречение започва статията за ДАНС в свободната енциклопедия “Уикипедия” и като се замисли човек то е доста изчерпателно.
Дали?

Защото, ако съпоставим логиката за “…защита на националната сигурност” с конкретиката около някой зрелищни арести в морската столица ще стигнем до удивителни изводи.
Както се казва - неведоми са пътищата божи!

Ако се вярва на писанията, че единият от тримата арестувани във Варна общински съветници е бил агент на ДАНС, то логично е да предположим, че той е изпълнявал задачи, свързани със същата тази Национална сигурност. Ако обаче се вгледаме в обвиненията, повдигнати от Варненска окръжна прокуратура и на тримата общински съветници (тоест и на агента на ДАНС), ще видим, че нашият човек се е занимавал с всичко друго, но не и със защита на националните интереси.

Излиза, че или прокуратурата тълкува прекалено тясно термина “Национални интереси”, или от ДАНС схващат задълженията си прекалено широко.
Другият вариант е агентът на ДАНС да не е бил никакъв агент на ДАНС и кротко да си е въртял чистия като сълза бизнес.

Разбира се, в страни като България логиката е нещо доста относително и обикновено се случва точно това, което никой не очаква да се случи.
Ами ако се окаже, че всичко е… вярно?
Ако нашият човек наистина е бил агент на ДАНС?
Обаче с времето се докажат и обвиненията на варненска окръжна прокуратура?

Тогава логиката ще се върже само по един единствен ЛЕСЕН начин – ако към формулировката “Национални интереси” бъдат включени дейностите, характерни за… организирана престъпна група.

Нали не очаквате в страна като България, че някой ще тръгне да се занимава с ТРУДНИ варианти от рода на СПРАВЕДЛИВИ присъди.
За тази работа си има Господ. И евентуално… свобода на словото!
Антон Луков

П.П. А нима свободата на словото не е дадена на човека от самия Творец?
Отговор на въпроса намираме в глава втора на книга Битие. Става въпрос за свободата на словото, която Творецът дава на първия човек – Адам.
“Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове…” (Битие 2:19-20)

И ако преди години наш футболен коментатор припозна Господ като българин, в тези библейски стихове всеки журналист има основание да припознае Господ като главен редактор.
Какво му попречи на Бог да въведе цензура?! И можем ли да отнемем това, което е дадено от Бог?!
Как може да бъде посегнато на това, което е дадено на човека от самия Творец - словото? И коя институция може да си позволи да възпрепятства волята на Твореца?

След получаването на този дар, отговорността за използването му е изцяло в ръцете на човека. Всъщност, човекът има и привилегията да бъде отговорен.
Защото освен дара "свободно слово" има и познанието за "добро" и "зло".
Като се замисли човек, Десетте божи заповеди важат за всички! И за агентите на ДАНС, и за прокурорите, и за журналистите.
А дали човешките закони важат еднакво за всички в България – това вече съвсем друга работа?