Оправдателните присъди в процеса за убийството на руската журналистка Политковская се отклоняват от досегашния модел на подобни процеси в Русия. Те са крачка към правовата държава, твърди в коментара си Карла Енгелхард.

Оправдателните присъди са неочаквани и дават надежда. Надежда, че стената от скованост и произвол, която се издигаше досега около политически мотивирани убийства, все пак би могла да се пропука.


Две години след убийството на журналистката Анна Политковская двама чеченци, един полицай и бивш служител от руската Федерална служба за сигурност бяха изправени пред военен съд. Те бяха обвинени в съучастие в убийството; самият убиец досега не е издирен, организаторите на убийството са неизвестни.

Процесът срещу четиримата обвиняеми трябваше да бъде, както обичайно в подобни случаи, кратък и безшумен. Защото в нито един от досегашните сензационни случаи на политически убийства в Русия не бяха открити истинските организатори, осъдени бяха дребни престъпници. Процесът за убийството на Политковская в началото следваше сякаш същата схема.

Но нещата се развиха другояче. Когато съдът изненадващо оповести, че процесът ще се проведе при закрити врати, за да се гарантира сигурността на дванадесетте съдебни заседатели, един от съдебните заседатели възрази и вратите на съдебната зала бяха отворени. Не само това, съдебните заседатели пледираха за оправдателни присъди поради липса на доказателства.


Четиримата обвиняеми, с чиито присъди прокуратурата явно се надяваше да приключи случая, бяха освободени още в съдебната зала.


С това решение съдебните заседатели и съдът проправиха път за нови разследвания, за нов процес и за възможна присъда над виновните за убийството на Анна Политковская.


Дори семейството на Политковская прие оправдателните присъди, а защитата заяви, че това е рядък случай на истинско правораздаване в Русия.

Няма обаче и причина за прекален оптимизъм – Русия все още не доказала, че е правова държава. И все пак има надежда, че постепенно започва да става такава.

Дойче Веле - Дарик радио