Почти няма ден, без да са задържат хора, свързани с фалшифицирането на пари. Разкритите нелегални печатници у нас вече са 14 на брой. След 6 месеца полицаи и прокурори от цял свят се събират в София, за да координират борбата с това престъпление. Главният прокурор Никола Филчев заяви наскоро, че застава изцяло зад предложенията за промени в Наказателния кодекс. Идеята на МВР била подготовката за фалшифициране на пари също да е престъпление.
Когато на 14 април 1997 г. ЦСБОП арестува Ерджан Рашид - Роко, Ахмед Доган се оплака на президента Желев и нарече акцията "етническа провокация". Бившият вътрешен министър Богомил Бонев употреби тогава планина от усилия да задържи любимеца на лидера на ДПС. Роко бе хванат да съхранява произведени фалшиви пари, но тъй като в Наказателния кодекс тогава липсваше текст, който да сочи, че съхраняването на такива парични знаци е престъпление, Роко се измъкна с обяснението, че са го ангажирали да пази парите.
Тук е мястото да припомним, че арестът на Роко тогава стана
повод да бъде внесена поправка в НК
с която се инкриминира и съхраняването на произведени фалшиви парични знаци в големи количества (чл. 244, ал. 2).
Другото, което ще припомним, е наличието на член 246 ал. 1, в който е записано: "Приготовление за извършване на престъплението по член 243 (който изготви неистински или преправи истински парични знаци") или сдружаване с такава цел, или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член, се наказва". В следващата алинея на член 246 има текст за отказ от деянието и съобщаване на властите.
Един внимателен прочит на текстовете на Раздел IV от Наказателния кодекс - "Престъпления против паричната и кредитната система" показва, че са обхванати и се криминализират всички дейности, свързани с фалшифицирането на парични знаци. Тези дейности обхващат периода от съзнателно прокарване в обращение, употреба, съхранение, приемане на фалшиви парични знаци, приготовление и сдружаване с цел разпространение, до изготвяне, пазене, укриване на предмети, материали и оръдия на труда, за които се знае, че са предназначени или са послужили за подправяне на пари.
Правим това изброяване на отделни членове и алинеи, за да припомним на главния прокурор Никола Филчев, че в Наказателния кодекс са налице текстове за справяне с производството и разпространението на фалшиви пари.
Що се отнася до "етническата провокация" с ареста на Роко, Доган отдавна е забравил за издънването си в тази история.
Дори и да приемем, че действително е налице желание от страна на МВР и прокуратурата да се справят с проблема, е логично да се запитаме дали това е по силите им. Защото ако у нас се задържат само извършителите, въпросът е къде са и кои са поръчителите.
Не е ясно работи ли се по
версията за чуждестранно участие
версия, която е колкото немислима, толкова и реална при сегашната международно обстановка. Всяка дълго воюваща държава прибягва до печатането на фалшиви пари, тъй като с това решава немалко свои проблеми като плащания в регионите на военните действия, компрометиране на икономиката на държавите, срещу които воюва, както за момента, така и в бъдеще. В тази връзка нека припомним, че една от най-необичайните операции по време на Втората световна война бе отпечатването на фалшиви банкноти от 5 английски лири, с цел подкопаване на британската икономика. Тази операция предприема не друг, а германските тайни служби, а улесненията за провеждането й предоставя тогава самата Райхсбанка.
Нека видим какво е нужно за производството на фалшиви банкноти и по силите ли е на обикновени граждани и печатари да се справят с подобна дейност. За производството на една добре фалшифицирана банкнота с възпроизвеждането на поне част от защитите й, са нужни подходяща хартия, мастила, печатна база, компютърна апаратура, данни за самата банкнота и т.н. Не е тайна, че доскоро се фалшифицираха долари и марки, но те бяха изместени в един момент от еврото.
Освен пари, известно е, че се фалшифицират също паспорти и шофьорски книжки - документи, които се ползват от лица от криминалния контингент. За начина, по който това технологично става, имат информация и хората от специалните служби, защото това им е необходимо в тяхната дейност. Друга
допирна точка
в производството на фалшиви парични знаци и специалните служби е набавянето на достоверна информация за самата парична единица и защитите й - сведения, които са сред най-зорко пазените тайни във всяка държава.
Напълно реално е специалните служби на държави, които са замесени в наши дни в дългосрочни военни конфликти, да съдействат или да се заемат сами с печатането и пласирането на фалшиви пари. Дали действащи или бивши спецслужители набавят информация за банкнотите, които предстои да бъдат фалшифицирани, е въпрос, който се свързва с целите на бъдещото производство на фалшиви пари. Така например по време на Втората световна война германското разузнаване плаща с фалшиви лири стерлинги на един от най-ценните свои агенти - албанеца Елиас Басна - Цицерон, който като личен прислужник на английския посланик в Турция е осигурявал много ценни сведения за Райха. Що се отнася до следвоенните устои на британската икономика, те не се разклащат, така както са очаквали от германското разузнаване с провеждане на операцията по отпечатването на фалшивите лири стерлинги. Защото една стойност имат парите в условията на война, а далеч по различна - в мирни условия.
Ясно е, че над изпълнителите в дейностите по фалшифициране стоят хора, които са
покровителствани от структури
Несъстоятелна е версията, че обикновени граждани, с обикновени познания в печатарския занаят и компютрите печатат долари и марки. Още по-несъстоятелно е, че в един момент те спонтанно решават да минат на фалшифицирането на евро. Разбира се, и в тази престъпна дейност се допуска процент на спонтанност, но той, според служители на спецслужбите, е изключително малък.
Оттук нататък следва да се търсят поръчителите за печатането на фалшиви пари. Затова трябва да се работи в посока на доказване кой има интерес от дестабилизиране на долара или еврото като валута. И това е област, в която единствено служители на НРС и НСС биха могли да намерят отговорите, стига да започнат да работят в тази посока.
При решаването на проблема с печатането и разпространението на фалшиви парични знаци не е без значение също да се изясни кой определя в какви количества и на каква стойност да се изработват фалшивите банкноти. Защото предлагането е тясно обвързано с търсенето - никой няма да се заеме да печата банкноти в повече и да харчи скъпа специална хартия и мастила, ако не е наясно, че няма да може да ги пласира.
Затова е логично проблемът с фалшивите пари и документи да се разглежда по-всеобхватно и силите на специалните служби действително да се насочат към поръчителите, а не да бъдем свидетели на показни акции.
Люба Манолова
в-к “Монитор”