Търси се спасител на разяждания от тотална Гагргамелизация СДС. Спешно!
Защото най-лошото в тази ужасна каша е, че края и не се вижда.
И ако изобщо има нещо по–лошо от най–лошото, това е ужасяващия факт, че годините си минават а Костов & Вогоните* около него тъпо и упорито нищо ново не научават и нищо старо не забравят.

Проблемът на СДС всъщност не е Мартин Димитров!
Не е и предишният председател Пламен Юруков. Още по-малко пък е ГЕРБ, БСП, ДПС, РЗС или която и да е друга политическа сила, била тя враг, опонент, конкурент или съюзник на сините на различните избори от 1989 г. насам.
Не са виновни и медиите!

Проблемът на СДС си има име – Иван Йорданов Костов!
СДС това съм АЗ! Горе долу това изчерпва цялата житейска философия на Иван Йорданов Костов.
Схемата, по която неудобните се отстраняват, е проста - първо ги изгонват, а после ги обявяват за… предатели. Сияйната простота, характерна за тази практика, изисква само едно – малкото останали седесари да са безмозъчни Вогони.
И точно тук е пресечната точка, в която може да бъде намерен обективния БЕЗкрай на забърканата от Иван Йорданов Костов каша.

Изгонените оцеляват!
Като по правило Христо Бисеров, Йордан Цонев, Богомил Бонев, Стефан Софиянски, Пламен Юруков (не е далеч деня, в който към тази компания ще се присъедини и Мартин Димитров) и т.н., не само оцеляват, но и просперират в политиката, икономиката и т.н.
Тръгвайки си от СДС всеки един от тях е тръгнал с приятелите си, семейството си, бизнеса. И така парче след парче пъзелът става все по–рехав.
И десницата като цяло по–слаба!
И Костов не може да направи нищо!
Най-омразните му хора всъщност се оказват по-интелигентни, по-организирани от него, по-разумни (това изглежда не е много трудно) и най-малкото - запазват през годините влиянието си. А някои даже го умножават.

Никакъв пъзел, на никаква цена НЕ може да бъде нареден без тях!
Или всички вкупом ще си отидат (задължително и Гаргамел) и ще се започне нов проект, или… нищо!
Не съществува вариант за политическо оцеляване единствено и само на Гаргамел & Вогоните.

Ясно е, че Костов никога няма да се промени. Прекалено дълго е слугувал на тъмната страна. И тя го е обсебила БЕЗВЪЗВРАТНО.
Ясно е обаче и друго! Факт е, че за чест на СДС, въпреки всички опити да бъде Вогонизиран, продължават да се намират хора НЕ поддаващи се на “прелестите” на Вогонската поезия. Умни хора, които задават умни въпроси, и които търсят умни отговори. И които, ако бъдат изгонени, просто ще си тръгнат. Заедно със семействата си, приятелите си и бизнеса. И пъзелът пак ще става все по–рехав и все по–рехав и така, докато накрая… изчезне. Вогоните ще поврякат дежурните глупости от блатото си, как еди си кой бил свързан с не знам коя партия и това е. Просто обяснение за прости хора – проблемът е отвън, а предателите са получили заслуженото и пак… нищо!

Това няма да промени очевидния факт, че примерно лидерът на Софийската организация на СДС Борислав Бориславов, е очевадно много по-интелигентен, разумен и харизматичен от Иван Йорданов Костов. И Бориславов ще се оправи в живота. Със или без СДС - ще се справи.

Да му мисли Гаргамел! Цял живот единственото, което прави, е да убива мечти и да руши каузи.
С това ще го запомнят.
Антон Луков

*Според английският писател-фантаст Дъглас Адамс, Вогоните са прочути с факта, че поезията им заема третата по бездарност позиция в позната ни Вселена. “…преди милиарди години, когато вогоните за пръв път изпълзяват вън от ленивите води на праисторическия океан на планетата Вогсфера и се просват задъхани и изнемогващи върху девствените брегове на планетата… когато първите лъчи на яркото младо слънце Вогсол ги огрява онази утрин, движещите сили на еволюцията веднага и без колебание отказват да се занимават с тях, зарязват ги отвратени и ги отписват от сметката като грозна и достойна за съжаление грешка. И оттогава насам не са еволюирали: изобщо не се очаквало да оцелеят. Фактът, че все пак са оцелели, е своего рода признание за тъпоглавото, безмозъчно упорство на тези същества. „Еволюция ли — разсъждаваха те, — че за какво ни е тя?“, и си караха тъй, без да се тревожат, че природата ги е лишила от нещо, щом могат да минат и без него, и чакаха да настъпи времето, когато по хирургически път ще могат да коригират по-съществените си анатомически недостатъци.
Междувременно природните сили на планетата Вогсфера бяха работили извънредно активно, за да компенсират предишната си грешка. Сътворили бяха искрящи елмазени припкащи морски раци, които вогоните ядяха, като разбиваха черупките им с железни млатове; високи, смайващо стройни дървета с чудно красива окраска, които вогоните изсичаха, за да има с какво да готвят месото на раците; изящни, прилични на газели същества с копринена козина и влажни очи, които вогоните залавяха и възсядаха. Те не можеха да им послужат като транспортно средство, защото гръбнакът им моментално се прекършваше, но въпреки това вогоните не се отказваха да ги възсядат.
И тъй едно след друго минаваха нещастните хилядолетия на планетата Вогсфера, докато един ден вогоните неочаквано откриха принципите на междузвездните полети. Само за няколко кратки воггодини вогоните до един емигрираха на съзвездието Мегабрантис — политическия център на Галактиката — и сега представляват изключително якият гръбнак на галактическата администрация. Опитвали се да придобият знания и ерудиция, опитвали се да придобият светски маниери и обноски, ала в основни линии днешния вогон малко се отличава от първобитните си прадеди. Всяка година внасят по двайсет и седем хиляди искрящи елмазени припкащи морски раци от родната си планета и прекарват една приятна пиянска нощ, като ги натрошават на парчета с железни млатове.
Простетник вогон Джелтц беше един типичен в общи линии вогон в смисъл, че бе изключително злобен. И никак не обичаше стопаджиите.” (Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическия стопаджия")