Продължение...

---

Първото, което се случва като позитив, е, че за предизборни цели няма да се ползва рискът на наши храбри и доблестни сънародници. С това се приключва. Би било кощунство родни политици да сънуват с потни чела бъдещите си депутатски кресла с Ирак на устата. А такива щеше да има. Защото Ирак е благодатна тема за популизъм. Вглеждайки се в двегодишната история на събитията там - точно на 20 март 2003 започна инвазията на САЩ, ние лесно можехме да изпаднем в политическа логорея, която най-малко щеше да помогне на тези, които ежедневно са под куршумите. Разбира се, Ирак е и въпрос на ценности. Огромното объркване по темата дали каузата на САЩ е правилна, прави Ирак такава благодатна тема за свирене на цигулката на ценнностите. От една страна никой не може да каже, че Саддам е бил позитивна фигура в новата световна история, но и никой не може да каже, че този тип масирана операция на САЩ, която разтвори толкова рани в региона, беше най-успешната тактика. А и щом се води спор дали коалиционните сили са освободители или завоеватели, то прави темата за Ирак още по-сложна. Прави я нещо като политическа дъвка, която щеше да прилегне в много усти преди изборите, а и да измести основните въпроси на кампанията - примерно този с нереалните обещания.

Ако пробемът за контингента в Ирак се изясни до старта на изборите, ако бъде създадена матрицата на нашето изтегляне, няма да се позволи политици да ронят крокодилски сълзи за това, че сме в Ирак, нито да даваят спекулативни обещания за изтегляне. Тоест проблемът ще се реши не с лекомислена предизборна замаяност на главата, а по много по-трезв и разумен начин.

А нека не забравяме, че повечето наши политици, в това число главните опоненти на присъствието ни в Ирак, и съответно главни защитници на живота и сигурността на нашите момчета, не "помирисаха" Ирак. В Ирак отидоха президентът, военният министър, шефът на генщаба, "Шоуто на Слави" и Елена Йончева. Дано не пропускаме някой, но най-вероятно не пропускаме. Точно на този фон идеята на ДСБ и Иван Костов да правят инспекция на батальона прозвуча като от човек, който се е обезводнил след дълъг престой в пустинята. Все пак инспектирането от страна на невоенни на една военна част е нонсенс. Но въобще търсенето на дивиденти от такава инспекция си е направо кощунство.

Вторият важен момент е, че решението е в съответствие с процеси, които текат и в други страни от коалицията. Независимо как ще се нарече тази коалиция, независимо колко са желаещи членовете й, тя е факт. Излизането от коалицията "без предупреждение" не се е случвало от създаването й. Колкото и да са кандидатите за ролята на "българския Сапатеро", не трябва да забравяме, че Испания се изтегли след шокиращите атентати от 11 март м.г. Тоест решението за изтегляне не беше акт на "социализъм", а акт на национална отговорност. Слава Богу, подобен атентат у нас не се е случил. И дано да не се случи никога. Втората страна, която се изтегли заради терористична заплаха и за да спаси свой заложник, беше Филипините. Единствено Унгария напусна коалицията без някакъв конкретен повод. Но е ясно, че едно изтегляне на България без мотив ще да наруши добрия имидж на страната ни пред ключови западни партньори точно в момент, в който САЩ навлиза в етап на стопяване на ледовете със "стара Европа". Ние не можем да нарушим едностранно ангажимента си, без това да бъде част от по-мащабно преструктуриране на чуждото присъствие в Ирак. Повод за това не е просто излизането на Италия и Полша, а и изтичащият срок на резолюция на ООН към края на тази година, след което очевидно ще се преформулира присъствието в Ирак. Успехите на външната политика след 1997 г. - членството в НАТО и предстоящото ни влизане в ЕС, се дължат главно на това, че станахме по-предвидими. Загубата на образа на предвидимия партньор при всички случаи ще наруши един невидим външнополитически "кредитен рейтинг", който беше трупан трудно през последните 7 - 8 години. Впрочем този "рейтинг" на надеждността постепенно ни позволява да "оттъргуваме" финансово своите участия в международни коалиции. Ако в Босна и Косово ние заложихме участие, както и съседски отношения, без да имаме почти никакви компенсации за ембарговите режими, които подкрепяхме, то в Ирак на България се гледа и като на участник във възставновяването от чисто бизнес позиции.

Третият позитив на решението, което се предлага, е в това, че то е плод на консенсус между институциите. Не е без значение, че малко по-рано президентът Първанов направи изявление по проблемите на българския контингент в Ирак. Ползвайки тъжния повод около смъртта на офицерски кандидат Гърди Гърдев, президентът отправи едно от най-важните си послания към обществото от встъпването си в длъжност. При това не изневери на стила, който го прави и най-популярната фигура в страната - едновремено диалогичен и категоричен. Първанов препоръча на парламента повече ангажираност с проблемите на контингента в Ирак и сериозен политически диалог по състоянието на контингента, както и за определяне на крайната дата за изтеглянето. Поантата на изявлението на държавния глава беше препоръката му към политическите сили да не ползват Ирак като предизборен жанр, както и защити българските бойци и офицери от дискредитиране с политически привкус. Правителството в лицето на министър Свинаров "пое топката" и предложи решение за постъпателно изтегляне. Това е важно събитие даже и на фона на спомените от предишни правителства и президенти, които буквално се надцакваха във воденето на две външни политики. Лошото е, че тези две външни политики бяха диаметрално противоположни и обикновено свършваха с тежко главоболие на чуждите гости, които се чудеха защо президент и министри се плюят взаимно точно пред тях. Впрочем този синдром се наблюдаваше предимно при президента Желев, но си остана поле за мерене на мускули на двете страни на столичния булевард "Дондуков" - президентството и Министерския съвет. Днес двете институции показаха достатъчна диалогичност и отговорност, както се полага на европейски власти.

Четвъртият позитив на новата политика към Ирак, който е и най-важният, е че с края на сагата с нашия контингент намалява и риска за нашите сънародници. Защото същината на демокрацията е в зачитането на човешкия живот като висша ценност.

Теофан Германов
в-к “Черноморие”, 22 март 2005г.