Топновината на последната седмица е голямото раздвижване по проблема "Ирак". Вестта, че се готви намаляване на следващия, пети батальон, както и че най-вероятно той ще е последният, който изпращаме, определено беше сензацията на политическия живот за началото на 2005. Факт е, че промяната се случва, след като Италия също обяви намерение за изтегляне, а подобно намерение има и Полша, под чието командване са и нашите части в Ирак.

Новината идва и вследствие на началото на политически битки по темата, след като за изпращането на войските имаше крехък, не много искрен, но все пак консенсус. Изразеното през януари т.г. намерение на БСП да изтегли контингента, ако спечели изборите, беше сигнал, че преди изборите темата за Ирак ще бъде използвана. Това ще постави обществото и политиците в неудобно положение. Неудобството идва от това, че никой не може да си позволи да предприеме действия против волята на САЩ. Просто защото е очевидно, че следващото управление, което и да е то, ще е зависимо от одобрението на това, което някога се е наричало "Велики сили". Така че всичко си остава в полето на предизборно демонстриране на мускули.

Неудобството идва и от факта, че за предизборни цели се ползва проблем, съпоставим с игра с огъня. Както и че нито тези, които изпратиха бойците в Ирак (това са всички депутати без петима леви), както и тези, които лелеят тяхното завръщане, въобще не се интересуват от съдбата на бойците, а от собствените си проценти и престиж. Повечето от тях са хора, които виждат в пустинята само сюжет за приключенски филми. Неудобството за обществото е от гледането на тези позорни картини.

Така или иначе всичко е на път да свърши, при това с няколко позитивни ефекта. Не за отделна партия, а за цялото общество. Много се говори за дърпане на предизборни килимчета - от БСП на НДСВ, и обратното, сякаш става дума за компютърна игра. А в крайна сметка общественото мнение, което в над 60 процента е за изтегляне, вижда, че е послушан и неговият глас.

---

Продължава тук...