Странна липса на прозрачност е налегнала провинциалните структури на СДС.
С редки изключения повечето от местните сини гаулайтери или не знаят какво да правят или се снишават като бай Тодор пред Перестройка.

В интерес на истината има някой смекчаващи вината обстоятелства. НИС на СДС е обсебен от поредните вражди и интриги и не е много трудно да се сети човек, че когато атовете се ритат, обикновено го отнасят магаретата.

Цялата тази работа си има и добри страни- в края на краищата магаретата никога няма да запеят като славей и това е очевидно.
Тогава обаче идва проблема с лоялността.
Мълчанието води до нелицеприятни изводи - обикновено подозренията в нерегламентирани уговорки с политически конкуренти, най-често засягат най-мълчаливите.

Във Варна специално липсата на прозрачност в сините редици е особено фрапиращата. И както си му е редът подозренията за тайни уговорки се размножават като ракови клетки.

На практика в публичното пространство общинска организация на СДС не съществува.

Пресконференции дава областния председател Янко Станев и в по-редки случай варненските депутати.

На другия полюс е общинският председател на СДС във Варна Стелиян Севастиянов който ако изобщо си отвори устата, говори по политически теми само ако около него има поне един депутат.

Страховете на Севастиянов са основателни - чакат го редица нелицеприятни въпроси.
Въпроси свързани с неговата позиция.

Позиция – тази дума ужасява партийните недоносчета, които СДС във Варна наследи от жалкия отбор на Добрин Митев.

Ти г-н Севастиянов кога беше искрен – когато се размотаваше в щаба на Петър Стоянов или днес когато мълчиш?

Ти г-н Севастиянов поне веднъж в своя живот атакува ли прекия си политически конкурент в лицето на варненските лидери на БСП Апостол Димитров и Петър Димитров?

Да не говорим, че в редките случай когато Стелиян Севастиянов се пробва да нападне варненския кмет Кирил Йорданов крайният резултат винаги бе един и същ – Севастиянов ставаше за смях.

В случай като този липсата на прозрачност не измъчва никого.
Просто всичко е ясно.
За кой ли път.

Антон Луков