Тази (миналата, бел. ред.) седмица френският президент Никола Саркози се опита по съдебен път да накара компания, произвеждаща вуду-кукли с неговия лик, които, както се очаква, се продават много добре, да прекрати тази си дейност. Продажбите на тези кукли вероятно са доста високи и на други места в Европа, а някои лидери на страни от ЕС несъмнено биха искали първи да забият иглата.

През последните дни президентът направи няколко изказвания и лансира няколко инициативи, които разгневиха, раздразниха или най-малкото обезпокоиха няколко негови европейски колеги. Като временен председател на ЕС той получи “шанса” да преведе Европа от една криза към друга. Тази седмица той призова за създаването на клуб на правителствените ръководители на страните от еврозоната, който да има постоянен председател и да задава икономическата и политическата посока на развитие на Европейския съюз. Това е “икономическото правителство” на блока, към чието създаване Париж отдавна се стреми.

Саркози очевидно си представя, че той ще заеме председателския пост. Той за първи път събра на едно място 15-те лидери на еврозоната, на срещата на върха в Париж преди две седмици, където групата най-накрая подписа плана за спасяване на банките. Стигна се дотам, че се наложи френският министър по европейските въпроси Жан-Пиер Жуйе да припомни, че еврозоната си има председател и това е премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

Елисейският дворец се опасява, че нито Чехия, която ще поеме ротационното председателство на ЕС от Франция, нито Еврогрупата на финансовите министри притежават аурата на легитимност, която би им дала възможност да вземат бързо решения, свързани с икономиката.

Планът за новата еврозона, обаче, рискува да отчужди Великобритания, която не е възприела общата европейска валута и която отдавна се противопоставя на създаването на фракции в ЕС. Германия, чието мнение не беше потърсено предварително и която винаги се е стремяла да защитава независимостта на Европейската централна банка, направо е бясна.

За капак на всичко Саркози обяви завръщане към държавно регулирания капитализъм и протекционизма, когато призова държавите от ЕС да създадат държавни фондове, с които да защитават обезценените промишлени активи от поглъщане от чуждестранни купувачи.

Така в рамките на няколко дни Саркози обиди Прага и Люксембург, разтревожи Лондон и за пореден път разгневи Германия. В повечето страни неговите действия щяха да бъдат определени като дипломатически гафове, създаващи конфузни ситуации, но това е начинът, по който работи Саркози. “Някои хора ми казват: движиш се твърде бързо. Така изглеждам на онези, които не искат да се помръднат”, каза Саркози.
в. „Файненшъл Таймс”