Какви са плюсовете на поправките в Закона за приватизацията?
Плюсовете са, че в крайна сметка приватизационният процес по отношение на конкретно посочените предприятия, става прозрачен.
Да разделим нещата на две.
От гледна точка на закона има законно основание за тези поправки. То се съдържа в чл. 120 ал.2 от Конституцията, ако говорим за съдебния контрол. Разликата между тезите, които се развиват, и действителността е, че съдебният контрол не се премахва въобще, а само за конкретно посочени обекти. Основанията затова са две - първо, става въпрос за обекти от национално значение и в сферата на националната сигурност. Критерият "национална сигурност" ще бъде добавен в проектозакона, защото там е отразено само сигурност. Характеристиката на това понятие е известна.
Аз не искам да защитавам сляпо проектозакона. Искам само да попитам неговите опоненти, които и да са те, най-вече опозицията - когато им се предлага на настоящия етап на законопроекта да имат 12 пъти трибуна при пълна възможност да изследват обекта на пренията, както намерят за добре - в качеството им на цяла парламентарна група или на отделен народен представител и да вземат отношение конкретно по всяка една сделка, защо те се лишават от тази възможност? Това, ей богу, не мога да го разбера.
Може би депутатите смятат, че все пак съдът има по-големи разследващи правомощия?
Един колега от опозицията разви тезата, че ние сме били 90 на сто неграмотни и само 10 на сто грамотни по темата. Няма депутат, който да е грамотен по всички въпроси, но затова е депутат и има достатъчно средства, за да може да си направи съответните проучвания на най-високо ниво и да бъде отговорен за това, което ще каже. Аз не приемам да бъда неграмотен и тогава, когато имам интерес към една сделка, мой е проблемът как и до какво ниво ще се ограмотя. В края на краищата, това е задължението на депутата. Няма хора, които да са специалисти по всичко.
А твърди ли някой, че върховните съдии и въобще съдиите са специалисти по всичко? Това е абсурд. Затова в правната теория и в цялото законодателство има категорията на вещите лица. Ако една материя е извън обсега на знания на един съд, извън неговите възможности за оценъчна дейност, съдът призовава хората, които разбират от тази работа и те му казват мнението си. Да сте чули за експертиза в тези процеси, които минаха досега? Нали същите тези съдилища влязоха в преценка по същество? И аз питам - нима те са специалисти по тютюна, по БТК, може би по бъдещото енергоразпределение? Не искам да противопоставям институциите. Смятам, че всички граждани и още повече депутати сме длъжни да имаме дължимото уважение към институциите в тази държава. Ако към това дължащо им се уважение можем да прибавим и нещо лично, предвид достойнствата на една или друга категория отношения, толкова по-добре.
Въпросът се свежда до това кой е този, който ще защитава тезата, че един Министерски съвет, едно Народно събрание, избрано чрез пряко гласуване, са по-некомпетентни от един съд по отношение на двата важни въпроса - преценка за национална сигурност и на стратегически инвеститор.
Ако вие разгледате подробно въпроса, ще видите, че всички останали специализирани моменти са предоставени в прерогатива на специализираните органи. Като изключим МС и НС всичко останало е въпрос на специалистите. Има формули, по които се работи - да се твърди, че ще засегнем формулите, е малко несериозно. Ако има грешка в тях - да. Но когато става дума за стратегически инвеститор кой по-добре от 240 народни представители може да направи преценка за стратегическия инвеститор?
И все пак защо се лишаваме от съдебния контрол върху приватизацията?
Твърдя, че приватизацията е политика, а няма по-политизиран орган от НС, защото това е мястото на политиците. Ако някой иска да прави политика, я прави тук.

---

Продължава тук..