Продължение...

---

Приватизацията, няма никакъв спор, е въпрос на политика. Всички правителства досега правеха политика чрез приватизация. Две от преждеуправляващите правителства се провалиха в тези си начинания, защото политиката им беше грешна. Щом е политика, щом ние в предизборната си платформа сме казали, че ще направим приватизация изцяло, щом сме казали че приватизацията ще бъде прозрачна и бърза, не можем да зависим от едни безкрайни процедури.
Лично аз имам резерви във възможността на съда да влезе в обосноваността на преценките, свързани с икономиката. Един съд трябва да следи много стриктно и ясно за процедурите. Но ние бягаме от основния въпрос - трябва ли да има приватизация, трябва ли тя да бъде прозрачна, трябва ли да бъде бърза. Това са въпросите по същество. Вместо това отиваме на процедурни въпроси - кой трябва да контролира една сделка - съдът или другите институции?
Какво по-различно ще има в критериите към купувачите на тези предприятия?
Поправките в Закона за приватизацията ще позволят да се прави съвсем отговорно и на най-високо ниво преценка, и да се поема отговорност за понятието стратегически инвеститор.
Това трябва да бъде инвеститор, който има прозрачен капитал, независимо дали той е международен или български. НДСВ никога не е говорило за създаване на неравнопоставеност на стопанските субекти. Не може да се рискува обаче с неизвестни купувачи. Знаем какво представлява международния пазар, знаем какви са възможностите на международния капитал, знаем колко закона се вкарват за борбата срещу прането на мръсни пари. Цялата тази тема много бързо навлиза в нашето законодателство, което показва, че камбаната на предупреждението удря много силно и тя трябва да ни звучи в ушите.
Стратегическият инвеститор е едно сборно понятие - то означава добро име, прозрачен капитал, възможности и приемане на условията на сделката, гаранция за изпълнението й.
Знаете днешната статистика - 87 на сто неизпълнение на приватизационните договори. Това е причината днес да избягваме приватизацията чрез РМД. Някои ги наричат "разбойнически", а не работнически. Едва ли има повече от 5 РМД, които са били реални купувачи. Чрез тях беше извършено законосъобразно обиране на държавния капитал. И сега същите хора, които извършиха тази манипулация, плачат горко, че има нов закон за приватизацията. Един закон трябва да се развива и практиката показва кои са слабите му места.
Колко време се приватизира “Булгартабак”? Ще стои ли някой и ще ни чака ли 2-3 години, за да мине делото през нашите тромави съдебни процедури - през първа, втора, трета инстанция? Ще ни чака ли докато си оправим нашата съдебна система, която е обект на специално внимание и категорична негативна оценка от години?
Ако ние не пипнем закона на това място, всяка една несъстоятелност ще трае по две-три години. Вижте Варненската корабостроителница - процедурата започна на 13 март 1999 г., а приключи в края на април 2002 г. Едва преди 15 дни беше осъществен въводът. Хайде да смятаме - 4 години, 5 000 човека уволнени, 20 000 семейства без храна, 80 000 семейства засегнати. Един унищожен град.
Искрено се надявам от поправките да се получи ефект. Предприемането на една такава стъпка е преди всичко въпрос на отговорност. И когато уважаемите представители на опозицията извадят данни за инвестиционния претендент - лицето Х, че неговият капитал има съмнителен произход, че фирмата му е офшорна, че досега е разрушил няколко предприятия, че като отишъл в Полша направил това, а в Литва - друго, е, нека едно мнозинство, въпреки всички предупреждения и категорични данни да приеме нещо, което е против държавния интерес. Няма кой да си позволи това.
Борислав Ралчев, депутат от НДСВ
В-к “Монитор”, 6 февруари 2003г.