По Конституция България е правова държава, т.е. налице е конституционно установено разделение на държавната власт и всяка институция и ведомство имат конкретно и изчерпателно разписани в закона правомощия, които изпълняват и в чиито рамки са ограничени действията им. Тези азбучни истини, познати на всеки студент, че дори и на повечето гимназисти, често се забравят от ръководни служителите на МВР и се налага да им се напомнят!

Примерите за това само от последните дни изобилстват – коментарите от НСС по отношение отказа на тази структура на МВР да даде допуск до класифицирана информация на кандидата на опозицията Георги Константинов за член на Комисията по разкриване на досиетата, акцията срещу собствениците на сайтове с торент тракери, или пък констатациите за полицейски тормоз над обвиняемите, съдържащи се в мотивите за оправдателната присъда на Върховния касационен съд на България за убийството на Андрей Луканов. Ще спра с изброяването дотук и ще разгледам тези три случая, които за съжаление не са единствени през последните дни, но ми се струват емблематични за полицейщината, с която МВР си позволи да действа напоследък.

Георги Константинов бе номиниран от Съюза на демократичните сили за член на Комисията по досиетата предвид факта, че бидейки преследван и малтретиран десетилетия наред от бившата ДС, той отлично познава механизмите на работата й и е силно мотивиран да търси разкриване на истината за репресивния апарат на комунистическата държава. Дали притеснени от това му желание да “отваря”, а не “скатава” досиетата на доносниците, членове на политическото ръководство на МВР първоначално го заклеймиха за “осъждан за тероризъм” и подкрепиха тази констатация с обстоятелството, че в архива на службите се съхраняват 25 тома с разработки срещу него. Фактът, че в началото на 90-те г-н Константинов е оправдан от Върховния съд на Р България по скалъпените от комунистическата власт обвинения в тероризъм не само, че не смути висшите полицаи, а напротив – те си позволиха да игнорират решението на съда и с още по-голямо настървение да заявят, че данните в архивите на службите (събрани от услужливата ръка на бившата ДС естествено и следователно отличаващи се с рядко срещна достоверност) “категорично” свидетелстват за противното.

Този маниер на разсъждение бе демонстриран и от други висши офицери от МВР във връзка с делото срещу обвиняемите за убийството на Андрей Луканов. Отново забравили, че само и единствено българският съд е компетентен да се произнася по отношение на виновността на дадено лице, след обявяването на оправдателната присъда те заявиха, че полицейските данни категорично сочат противното и според тях обвиняемите са на 100% виновни. Излишно е да коментирам редно ли е присъдата и мотивите на българския съд да бъдат не само обсъждани, но и поставяни под съмнение от когото и да било и каква е наказателната отговорност за квалифицираното като престъпление по Наказателния кодекс неизпълнение на съдебно решение. Ясно за съжаление обаче е едно, а именно: ако обвиняемите спечелят и заведените дела срещу България за причинени физически болки и страдания и нанесени вреди за няколко стотици хиляди лева, дължимото обезщетение едва ли ще бъде удържано от заплатата на отговорните служители на МВР за извършения полицейски произвол, а пак родният данъкоплатец ще трябва да плати сметката.

Апогей на полицейщината обаче бяха редицата акции на ГДБОП срещу собственици на сайтове с торент тракери. Очевидно притеснени от засилващата се критика към МВР от чужбина за размерите на “пиратството” в българското Интернет пространство, началници в силовото министерство решиха да спретнат показни акции, ако не за друго, то поне за демонстрация на активност, назидание на непокорните и най-вероятно и за личен PR. А това, че торент тракери дал Господ стотици в Интернет и спирането на няколко български такива е по-незначително и от капка в морето и че всъщност самите тракери не съдържат програми, филми или други продукти с нарушени авторски права, се оказа маловажно – важното в случая бе да се демонстрира сила. Най-добре, естествено, от онази - най-страшната, безапелационната и анонимната, облечена в спецуниформи и с качулките на главите.

Връх на полицейщината на тази “ювелирна акция” беше обаче разпространената разпоредба със съмнителна законосъобразност до големите Интеренет провайдъри, задължаваща ги да “филтрират”, т.е. разбирай да се забрани (цензурира) достъпа до определени сървъри извън България (сещате се какво щеше да се случи, ако въпросните сървъри бяха в България - изземване, конфискация и т.н.) под предлог естествено, че чрез тях се разпространява пиратска информация. С тези си действия МВР отново наруши Конституцията на страната (чл. 41 и 42, регламентиращи свободен достъп до информация и забрана за спиране на източник на информация, освен на основание акт на съдебната власт), а като добавим към юридическите аргументи и факта, че цензурираните сървъри се намират извън територията, т.е. юрисдикцията на България, логично всеки трезвомислещ човек започва да се пита не граничат ли разпорежданията на ръководството на вътрешното министерство с произвол и полицейщина?!

И ако днес се “филтрира”, разбирай „забранява“, достъпът до два или три източника на информация в САЩ, дали утре на някой началник в МВР няма да му хрумне да забрани изцяло достъпа до информация от дадена страна, на основание например негови оперативни данни, че се разпространява манипулативна информация, застрашаваща националната ни сигурност?! А потърпевшите нека после си съдят МВР, ако имат достатъчно време, здрави нерви и средства, или съвсем като в онзи популярен виц – “като някой каже, че сестра ти е лека жена, върви доказвай после, че нямаш сестра..”

Ще завърша с това, че би било хубаво политическото ръководство в МВР да има по-високо мнение за разсъдъка на българина и в способността му да преценява на кои източници в Интернет да вярва и посещава и да не апелира към интелигентността му само като дойде време за избори, като престане, както отбеляза онзи ден члена на НИС на СДС Стефан Иванов, с отношението си към Интернет потребителите като към пирати. И същевременно да насочи усилията си в онези особено чувствителни за обществото области на борбата с престъпността, в които продължаваме да се чувстваме несигурни и често се застрашава физическата ни цялост – борбата с уличната престъпност, кражбите и грабежите, трафика на наркотици, “войната на пътя” и т.н. Същевременно трябва да се преустанови практиката да се организират прибързани показни акции със съмнителна ефективност и обикновено тежки финансови последици за България и българския данъкоплатец, който накрая се вижда принуден да плаща на една или друга жертва на полицейския произвол.

И нека полицейщината в работата на политическото ръководство на МВР, която сякаш винаги се засилва поеме ли БСП контрола върху ведомството (спомнете си за окървавените глави на мирно протестиращите депутати и граждани по време на януарските протести от 1997г. срещу втори мандат на кабинета Виденов, подобни примери има още много) да остане в една друга епоха от развитието ни, която, надявам се, необратимо приключи на 1 януари 2007 г. с членството ни в ЕС.


Петър Славов*
Bulgarian Post

*Петър Славов е кандидат за депутат на шеста позиция в листата на СДС за изборите за членове на Европейския парламент