Присъда!

Опитите за тотално зануляване на политическото пространство във Варна не стихват. За никого в града не е тайна, че всички интриги започват и свършват в сградата на Община Варна. БСП-Варна е актуалната жертва в момента. Утре ще е друг. Всичко смислено е заплаха! А целта е само една - Кирил Йорданов&Ко неистово се опитват да докажат, че алтернатива няма.

Между другото, кое точно му е безалтернативното на Кирил Йорданов?
Като се замисли човек, всичко лошо на този свят наистина няма алтернатива. Смъртта няма алтернатива. От данъците няма отърване. Покачването на цените все е неизбежно.
Кирил Йорданов обаче е заменим. Като старо БИГ-че за бръснене.
И Варна все някога ще трябва да се подготви за промяната.

Смешното в случая е, че докато Кирил Йорданов&Ко интриганстват на партийния фронт, битката стана поколенческа. Във Варна израстна цяло едно ново младо поколение, което не се интересува от политика, но обича свободата си, защитава начина си на живот и няма никакви комплекси от напъните на властта за безсмъртие.

И тук му е мястото да се каже, че мнозина започват да подценяват Кирил Йорданов! А не бива! В интерес на истината, и той, и камарилата му усетиха опасността от младата вълна още в зародиш. Атаките срещу неформалната младежка култура не са от днес. Много преди затварянето на „Кубо“ бяха забранени фестивалите Freemind и Monsters of Rock и именно след една такава забрана се роди хитовото днес парче „Кмет -кретен“
на A-moral.

Младите просто отказаха да се предадат.
За разлика от политиците, които допуснаха да бъдат оплетени в отровната интригантска мрежа на Кирил Йорданов, те съхраниха своя бунтарски дух.
На Кирил Йорданов не му помогна нито моркова, нито тоягата.
И едва ли нещо е в състояние да му помогне.

За да разбираш днешните млади се иска нещо много просто – да живееш живота им. Хубави или лоши това са нашите деца. Те не са отраснали в швейцарски лицеи (както и ние не сме припарвали до швейцарски лицеи) и ако изобщо учат в чужбина, налага им се да работят, за да се издържат.
За тях „кмет-кретен“ не е обида! Много повече е!
Това е присъда!

Антон Луков