“Бившият президент на фалиралия гигант "Енрон" Кенет Лей отказа да отговаря на въпроси на американски сенатори за най-големия банкрут в американската история. Той се позова на конституционното си право да не дава информация, която може да му навреди.”/BBC

В България много обичат да питат.
За щяло и не щяло, всякакви тъмни балкански субекти, облечени в милиционерски фуражки, съдебни тоги, депутатски имунитети, министерски привилегии и т.н и т.н - питат.
И всички останали са длъжни да дават отговори.
Ами ако не искам да отговарям?

Всъщност, повечето хора изобщо не горят от желание да си играят на въпроси и отговори с прокурори, ченгета, съдии, депутати и прочее.
При тoва, иде реч, за същите тези нормални хора, които плащат данъците на държавата.
Ако, обаче, попиташ онези с тогите, фуражките и перуките - на тях всички са им длъжни за всичко.
Хората са длъжни да им заработват заплатите, длъжни са и да отговарят, но не могат да ... изискват.

Темида била с превръзка на очите?
А с дамските превръзки как е Темида?
В името на какво съществува една власт – за да намества собствените си, многократно използвани превръзки или за да служи на хората, които плащат данъци?
В крайна сметка, уважението е двустранен процес - ако някои иска да получава уважение, първо да се научи да го дава.
Всъщност, истината никога не е била във въпросите или отговорите.
В началото е диалога.
Който иска да получава отговори по необходимост ще трябва се научи да изслушва въпроси.
В края на краищата, ако искам ще давам отговори - без моите данъци Темида няма да има пари дори за дамски превръзки.

Антон Луков