Посланията от кампаниите на по-значимите играчи в местни избори 2007г. внушават доста странни изводи за голямата политика в България… след изборите. Волно или неволно, на повърхността изплуват подозрения за нови съюзи и много вероятна нова конфигурация на властта. Засега можем да говорим преди всичко за подозрения и логични конструкции, но… кой знае? По нашите географски ширини и най-шантавите пророчества понякога стават факт.

Не е необходимо да си велик анализатор за да забележиш, че за ГЕРБ основният противник НЕ е БСП. И обратното! Почти навсякъде кандидатите на БСП предпочитат да имат за опонент хората на ГЕРБ, ако се стигне до втори тур. Примерът с Варна е само един от многото.

Логиката на събитията ни кара да се съсредоточим в… свързващото звено.
Като такова се очертава президентът Георги Първанов. Той е наистина равноотдалечен и от БСП, и от ГЕРБ. Колкото е близък с Бойко Борисов, точно толкова е разочарован от създаването на Националната агенция за сигурност. В подкрепа на логиката идва и един доста стряскащ исторически прецедент - заради влиянието в тези пусти тайни служби, навремето един друг президент – Желю Желев, катурна първото българско демократично правителство.

Изводът е, че правителство оглавявано от Бойко Борисов и подкрепено от БСП (пропрезидентската част) и ГЕРБ, вече не е химера. Налице е общност на интересите и… това вече прозира в кампанията за местни избори 2007 г. В София, например, Бойко Борисов очевидно най-много се страхува от Мартин Заимов. Заимов пък щеше да бъде сигурен участник в балотаж, само ако нечия (не)известена диригентска палка не бе включила в общия хор Тити Папапзов (във Варна ДП играе подобна игра). Казано с думи прости – прави се всичко възможно Бойко Борисов да не загуби изборите в София.

На политическата сцена, обаче не са само гореописаните другари. В самата БСП процесите са трудно управляеми. Всички в България се досещат за гърчовете, на които е подложен и Румен Петков заради създаването на същата тази Агенция за национална сигурност, която - както вече казахме - толкова много вгорчава и втория мандат на Георги Първанов. Само че за вътрешнопартийния живот на БСП е много по-съществена една друга тенденция. Почти навсякъде хората на БСП ненавиждат колегите си от тройната коалиция. При това все по-оформена става физиономията на омразата към ДПС. Това не може да не се отрази и на кампанията за местните избори 2007г. Засега в по-големите градове с преобладаващо българско население нещата са под контрол, но за никого не е тайна, че в Делиормана и Кърджалийско прехвърчат сериозни искри. Още повече, че тенденцията на сближаване (по-скоро на формиране на общи интереси) между ГЕРБ и БСП едва ли е останала незабелязана. Мощна двойна коалиция прави Доган излишен от плановете за бъдещото управление на страната.

Между другото, ако отворим една скоба и поразсъждаваме за последиците от едно евентуално управление на ГЕРБ и БСП, няма как да не открием редица странични екстри. Изолирането на Доган от властта ще обезсили… “Атака”. Просто те няма да имат конкретен повод да се заяждат с ДПС. Ще им остане едната гола антиамериканска реторика, която особено при младите и образованите българи предизвиква по-скоро насмешка. Не случайно много политически наблюдатели на процесите в България са готови да се закълнат, че “Атака” и ДПС зависят един от друг. Обезсилването на ДПС ще доведе до обезсилване на “Атака”. Тоест, БСП ще си прибере вересиите и от едните, и от другите. За никого в страната не е тайна, че членовете на Атака са предимно бивши гласоподаватели на БСП, а колкото до гласоподавателите на ДПС – те са по-социално ориентирани от повечето червени министри.

Вероятно Бойко Борисов не съзнава какви са възможните последици от един вероятен негов съюз с БСП под егидата на президента. Ако обаче в главата му се въртят поне два грама нормална логика, няма как да не стигне до извода, че всъщност той ще реанимира БСП, а ГЕРБ ще изгуби всичко. Ще загуби и без това размазаното си собствено лице, ще загуби и в крайна сметка всякакви възможности за идентификация с дясното политическо пространство.

Като заприказвахме за дясното, няма как да не споменем, че и там се развиват поне две много съществени тенденции. Всяка една от тях лъсна за първи път именно на тези местни избори. Всичко може да говорят за Доган, но той не е глупак. Със сигурност той вижда това, което трябва да се види, а не онова, което би му се искало да вижда. За да бъде в играта на него също му трябва съюзник. Ако утре БСП се сдуши с ГЕРБ, на ДПС не му остава нищо друго, освен да се обърне на дясно. Засега подобен съюз изглежда трудно осъществим (особено след провала на разговорите между СДС и ДПС в Кърджали), но ако е вярно това, което всички в България подозират, а именно, че свързващото звено между ДПС и десницата е Христо Бисеров, то тогава със сигурност… всичко е възможно. Каквото и да говорят, Христо Бисеров е един от малкото български политици, които могат всичко в политика. Онези, които го плюят, в най-добрият случай биха могли доста неща да понаучат от него и вероятно кратката им политическа кариера ще залезе мъничко по-бавно. При всички положения продължението ще бъде интересно. Тенденцията на възможното сближаване между десницата и ДПС или ще се задълбочи след местните избори, или кротко ще си умре. Поне засега междинен вариант изглежда невъзможен.

Другата тенденция е много по-интересна. Десницата прави опит да се обедини. Засега най-ярко се виждат резултатите във Варна. Дали заради митологията, че до голяма степен политическите процеси започват да изкристализират за първи път именно във Варна, дали заради историческата натовареност на района (вътрешно политическите сблъсъци в СДС-Варна бяха едни от най-жестоките в национален мащаб), дали заради чистата случайност, но фактът си е факт - зад кандидатурата на Димо Гяуров за кмет на Варна има широка дясна коалиция. Съвсем отделен е въпросът какъв е генезиса на тази коалиция, а не е за пренебрегване и отговорът на въпроса какви ще са последиците. Ако погледнем назад във времето мъчителното раждане на обединената десница във Варна горе-долу съвпада с избора на Пламен Юруков за председател на СДС. Наивно е да се мисли, че той стои в основата на заверата, но няма как да не се признае, че без неговата благословия начинанието щеше да бъде обречено на провал. Който и да е бащата на идеята, тя заслужава адмирации. Разбира се, към днешна дата едва ли някой би се ангажирал с прогноза за дълголетие на тази тенденция. Този път оправдания с шефовете в София едва ли ще стоплят някого. Очевидно е, че те са дали своята благословия за начинанието.От тук нататък всичко зависи от здравия разум на местна почва. Ако местните лидери на десницата го имат, рано или късно това обединение ще донесе своите плодове. При положение, че целта на занятието е това да стане по-скоро рано, то тогава са наложителни няколко наистина спешни стъпки.

Веднъж завинаги в провинцията трябва да си дадат сметка, че голямата политика се прави в столицата. Отговорността за всичко останало, което не влиза в графата "голяма политика" се носи по места. И става дума именно за отговорност,а не за привилегия. Клишета от рода на “От Варна тръгват промените” и "Варна за варненци" не са нищо друго, освен… клишета. Приказки за забавачницата! Но доколкото знам и даскалиците са в стачка, та няма кой да дрънка глупости на децата. Поне в най-новата история на България нищо кой знае колко решаващо за съдбините на нацията не е тръгвало, нито от Варна, нито от Пловдив, или от където и да било другаде. Като гласувате на конгресите и националните конференции на партиите си, гледайте за кого гласувате. Хубаво си отваряйте очите, защото после отново ще обяснявате от къде изгрява слънцето, а публиката ще брои геройски загиналите от слънчев удар. Колкото до историята тя е такава, каквото е! Факт е, че едни от най-зверските вътрешнопартийни сблъсъци бяха във Варна. Факт обаче е и още нещо! Онези, от които е зависело сблъсъкът да бъде смекчен, не са го направили. А те са двама - единият е на майната си на другия край на света, а другият е в парламента.

Както всички знаят и двамата са от Варна и никакви софиянци за нищо не са виновни. Специално вторият е достатъчно коварен, за да си даде сметка, че когато обединението на десницата във Варна приключи с успех … той става излишен. Точно толкова излишен, колкото и онзи в Нова Зенландия.
Антон Луков