Преизбирането на Борислав Ралчев за заместник председател на ПГ на НДСВ на практика препотвърди властовите позиции на цялото варненско лоби в парламента. Начинът, по който това стана факт (Ралчев бе предложен за високия пост лично от премиера Сакскобургготски) е особено показателен.
Сигналът е очеваден и едва ли има нужда от много коментари по темата.
Последиците са ясни - ясно е какво ще се случи от тук нататък, ясно е и какво няма да се случи. Особено във Варна.

Някой неща обаче си заслужава да бъдат казани.
Този пореден политически връх Борислав Ралчев постигна след изключително тежка битка. Тонове помия се изляха срещу него. Солидни суми бяха плащани в регионални и национални медии за да бъде той не просто елиминиран като политик.
Целиха се в живота му. В семейството му. В приятелите му.
Искаха да го изтрият от лицето на земята.
E… не стана!

На пук на версиите на цялото сборище провинциални интриганти Борислав Ралчев отново е на върха.

Вече за никого не е тайна , че до голяма степен властовите позиции на цялото варненско депутатско лоби се крепят именно на него.
Без изключение.
По адрес на НДСВ и сини и червени депутати използват пред медиите едни и същи негативни квалификации характерни за всяка опозиция.
Но стигне ли се до работа?
Тогава ... разговорите придобиват съвсем друг характер.
Защо ли?

Ами много просто - Ралчев е единственият, който може да помогне.
При това не му се налага да се навежда и е достатъчно умен да НЕ изисква от опонентите си ... навеждане.

Антон Луков