- Г-н Пенчев, как стои въпросът със защитата от дискриминация от нормативна гледна точка и още повече по отношение на синхронизацията на българското законодателство с европейското?
- Наскоро четох, че България е на едно от първите места по синхронизация на законодателството с европейското, тоест ние сме отличници. Но очевидно в живота не сме отличници и въпросът е защо. Като има хубави европейски закони, защо не се прилагат и това е един много голям въпрос. В случая зависи от Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), зависи от органа, тъй като това е един новосъздаден орган, дали ще работи или няма да работи, зависи от удачния избор на хората в него.

Този орган специално показа, че работи, той се утвърди – стотици хора подават жалби до него, те знаят, че има такъв орган и вярват, че той ще им свърши работа. Имаше други регулаторни органи, да не ги споменавам сега, които цял мандат работеха и никой не разбра, че има такива, че работят и не свършиха работа.

Важното е, първо, хората да упражняват активно правата си по новите закони. Защото, ако съдът не е сезиран, няма как да излезе с решение – нито справедливо, нито несправедливо. Когато няма молба, няма жалба, няма решение. Когато гражданите знаят своите права по новите закони и ги упражняват активно, сезирайки комисия, органи и съда включително, тогава наистина ще има промяна. Комисията работи, съдът работи и наистина правим така, че законът да работи. Дай боже, да намалим това уродливо явление, каквото е дискриминацията, независимо дали по расов принцип, полов или всякакъв друг.

- Защо след като имаме необходимите закони нещата в съдебната система все пак не вървят добре?
- Съдебната система беше жестоко ударена и разрушена през годините на прехода. За това става дума, трябва да бъде ясно на хората за какво говорим. Ние не сме построили нова къща през 1991-ва, която сега изведнъж трябва да ремонтираме. Не е така, тази къща просто беше разрушена и сега я строим отново, градим отново устоите на тази система.

Увеличи се елементът на отчетност в системата, на контрол върху нея, във Висшия съдебен съвет ние непрестанно гледаме дисциплинарни дела срещу магистрати, които не работят, които уронват престижа на съдебната власт и трябва да ви кажа, че много от тях ние уволняваме. Тоест контролът вече е съвсем друг, в сравнение например с това, което беше през 2003-та, или 2001-ва и 2002-ра, когато нямаше конституционна възможност за това.

- Но ето че в последния доклад на Европейската комисия отново се сочи съдебната система като един от основните проблеми на България.
- Съдебната система далеч не е цъфнала, за да може Европейският съюз да каже “да”. ЕС иска от нас ефективна съдебна система. Те казват: нас не ни интересува как точно ще си я устроите, но трябва да бъде ефективна, да върши работа. И за мен проблемът е много по-голям. ЕС гледа дали имаме големи босове в затвора, защото това се вижда, това може да се отчете, да се отметне. Еди кой си влязъл в затвора, червена точка за България. Но за промяната в обществото е много по-важно ние да направим една ефективна и работеща съдебна система в административното и търговското правораздаване.

Много малко хора, слава Богу, се сблъскват с прокуратурата, но всеки човек всеки ден се сблъсква с администрацията и иска да му върви бизнесът, има съдебни спорове със своите съконтрахенти и когато тази област върви бавно, мудно и корумпирано, тогава страда цялото общество. Това е по-трудното да се направи и ние натам се стремим. Ще се усети много по-късно, но когато се почувства ще се почувства от всички.