- Какъв е анализът на Политическия съвет на ССД за представянето на местните избори?
- Анализът беше направен лично от мен – изключително широк, не само относно изборите, а и предизборната обстановка, обстановката по време на изборите. Лично моето становище, изказано пред Политическия съвет, е, че резултатите на партията на местните избори са катастрофални. Затова аз подадох оставка. Това е първият аргумент.

- Кой е вторият?
- Вторият аргумент е, че не успях, въпреки огромните ми надежди – на мен и на цялото ръководство, да спрем свличането на партията по наклона надолу.

- Защо не успяхте?
- “Защо” е много сложен въпрос. Третият ми аргумент е, че не успях да спра политическото брокерство вътре в партията.

- Кои са брокерите в ССД?
- Няма да ви отговоря на този въпрос. Достатъчно ясно и категорично ви казах трите аргумента, заради които аз си подадох оставката. Аз взех решение за това нещо още между двата тура, това не е от сега, но като човек, който все още вярва в някаква организирана политическа работа, трябваше да направя това пред Политическия съвет, а не както го правят някои в нощта на изборите, след нощта на изборите, сутринта като преспят. Има си ритуали, които в крайна сметка в България вече трябва да започнем да ги спазваме.

- Имате ли вече яснота точно колко гласа са подадени за ССД на тези избори?
- Естествено, всичко – и за кметове, и за съветници. Аз не сравнявам тези местни избори с европейските избори. Те са коренно различни, те са несравними. Резултатите сега на местните избори са малко по-добри от тези на европейските. Аз ги сравнявам с резултатите ни от 2003 г. на местните избори.

- Какво е съотношението?
- Катастрофата за дясното е тотална.

- По време на предизборната кампания много настоявахте да седнете на масата на преговорите с останалите десни партии, за да се издигне общ кандидат за кмет на София, но това не се случи. Смятате ли, че това е една от основните причини за резултата на ССД в столицата?
- Да. Аз бих казал, че направих всичко възможно в София да се случи дясното обединение. Причината е извън ССД, тя е в СДС и ДСБ, в градските ръководства, защото на национално ниво имахме много добри резултати. През 2003 г. десните имахме кмет и 38 съветника. В момента имаме 11 – много точно казвам, че имаме, единият от които аз не знам какво точно прави там.

- За Мартин Заимов ли говорите?
- Няма значение. Предполагам, че четири години ще тропа по банките.

- Каква е вероятността Стефан Софиянски да се върне на лидерския пост в ССД?
- Не, не. Питайте Милан какво ще прави, а какво ще прави г-н Софиянски... Ние с него си оставаме близки, аз не мога да говоря от негово име.

- Вие какво ще правите? Ще продължите с професията си на анестезиолог, която никога не сте изоставял?
- Аз не съм я изоставял през всичките тези години. До март месец, когато ще се проведе по мое настояване извънредно Национално събрание, формално си оставам лидер на ССД, но това е само формално.

- Тогава на срещата днес, която организира СДС, ще отидете вие.
- Това не е първата среща в този кръг от хора. Тези срещи започнаха преди осем месеца.

- Какво очаквате обаче да се случи този път? При предишния кръг от срещи не се стигна до споразумение, а само се обсъждаха политики на местното самоуправление.
- Да, но това беше добро начало.

- Какъв очаквате да е крайният резултат?
- Аз съм един непоправим тъп оптимист. Очаквам да бъде създаден нов ясен десен субект.

- Под формата на коалиция, на Алианс или единен политически субект?
- Формата за мен никога не е била важна. Винаги е било важно съдържанието – такава е и професията ми и начинът ми на мислене. За съжаление много малко хора в България мислят като мен. Много повече обръщат внимание на формата, която е несъществена.

- Към днешна дата съжалявате ли, че ССД се отдели от СДС?
- Това е първата и единствената партия, в която съм членувал – ССД. Когато г-н Софиянски напусна СДС, аз бях непартиен седесар. Мога да кажа с гордост – нашата партия не отцепи нито един човек от СДС. 99% от хората бяха такива като мене – дясномислещи, но не членове на партията СДС. Даже имахме забрана, аз бях организационен секретар тогава, вътре в партията ССД не можеше да се приемат клубове на СДС, организации. Това се правеше с една-единствена цел – да не повлечем разцепление в СДС, а не защото мразехме СДС. Има разлика в целта, която си поставяхме. За разлика от ДСБ, партията ССД не разцепи СДС. ССД привлече симпатизанти, поддръжници, но не повлече разцепление в СДС. Там процесите назряваха от 2001 г., така че най-малката вина, ако въобще може да се приписва някаква вина, на ССД е, че е разцепила СДС. Това е категорично, защото аз съм участник в процесите. Не мога да приема такова нещо.

- На последните няколко избори – президентски, евроизбори и местни избори, лидерите на ССД достойно подават оставки. Не трябва ли да направят това и лидерите на другите десни партии, които също претърпяха загуба на вота? Не пречат ли тези лидери на развитието на самите партии?
- Дясното се е свило до 5%. Вдясно сред избирателите самоубийци няма. Но в десния партиен елит, в апарата е пълно с такива хора. Те са политически самоубийци.

- От лидерите на десните партии кои са политически самоубийци?
- О, не. Всеки си прави сам преценка за себе си. Не мога да говоря с имена и не е правилно да се говори с имена. Аз говоря като тоталното явление да самосъзерцаваш пъпа си и да смяташ, че това е центъра на света. Това просто не е вярно.

- Трябва ли ССД да си преформулира целите след местните избори?
- Да.

- Какви трябва да са новите цели?
- Ние имаме ясно и категорично решение на Националното събрание от юни – ССД ще работи за създаването на нов ясен десен политически субект. Имаме такова решение, така че ние като партия ще присъстваме на тези разговори. Аз имам даден мандат за разговори.

- Как приемате предложението на председателя на ЕНП Вилфред Мартенс десните партии в България да се обединят в Десен Алианс?
- Нямам представа какво има предвид г-н Мартенс, но хора като него имат доста превратни представи за политическия живот в България. Не бих желал да се бъркат в нашите вътрешни работи с неясни представи. Това трябва да го реши българският десен избирател на първо място, пък някой, който се чувства по-известно дясно лице, трябва да се съобрази с мнението на десния избирател, а не с някой от чужбина или с някой от друга партия.
Интервю на Миглена Славова
Vsekiden.com