Сред пороя от информация за разследвани злоупотреби вниманието ми беше привлечено от едно име. Не е Първанов, макар и Той (!) да е споменат в потeнциален списък на виновници за нарушения на екологичните правила.

Нашите герои от този списък са от онези, които идват и си отиват. Докато тук става дума за друго, за нещо непреходно по нашите земи, което идва и не си отива. Става дума за Юрий Лужков, несменяемият кмет на Москва. Както и друг път съм споменавал, той е единственият категорично посочен отрицателен герой в книгата на американския високопоставен дипломат Строуб Талбот ( пряк участник в подготовката и срещите на най-високо американско-руско ниво от 90-те години, чак до възкачването на Путин на престола в Кремъл).

При цялата си дипломатичност Талбот говори за Лужков като за човек, известен с тесните си връзки с престъпния свят.

И ето че най-неочаквано откъм новата администрация тук, призвана да решава свързаните с екологията въпроси, се дочува вероятност да бъде търсена отговорност от Лужков за грандиозните му строителни деяния в природния резерват край устието на Камчия. Направо не ми се вярва!

А не ми се вярва, защото Лужков отдавна се е наместил в този български природен рай и се разпорежда там със самодоволството на дворянин спрямо крепостните си селяни. Последният път, когато посети България, нашите телевизии едвам си го поделиха да му посветят колкото се може повече телевизионно време, в което той обясняваше какво благодеяние прави на България с инвестициите си. И плащал, както господарски се изрази самият той, „московски заплати”!

В момента на обектите в уникалния природен феномен край устието на Камчия цари строително затишие. Шумно е само на „руския плаж”, както вече е популярна ивицата, охранявана и поддържана специално за руските гости. Там можеш да си вземеш душ само, когато русначетата плажуват. Щом ги приберат ( под строй и зорка охрана), водата в душовете спира – за българи не може.

Още през 1998 г. на същото място имаше табела, която предупреждаваше, че това е място за плажуване само за руски групи. ( Дружбата на Лужков с кметовете ни, още при Софиянски, е стара). А гората отвъд пясъка беше оградена откъм морския бряг с бодлива тел.

Над дърветата застрашително се извисяват три огромни стрели. Размерите на крановете показват какво предстои да се случи, когато сезонът приключи и започне същинското строителство.

Близо до мястото, където Камчия се влива в морето, се вижда само един хотел за руски групи- през лятото са деца от „Наши”( дори на плажа те се явяват с партийните си атрибути, с червени шапки и връзки, досущ като пионерските от едно време). Това е младата смяна, пионерско-комсомолската организация на путиновата управляваща партия. А в края на сезона пристигат руските ветерани.

Лужков много се гордее с тази социална придобивка, контролирана от него. А и българските медии изпонаписаха задъхано възторжени репортажи за отличната дисциплина на русначетата, едно от които дружно било прогонено и върнато в родината си, защото си позволило да изпсува ( в „Стандарт” ни осведоми за тази трагедия).

Така е. Дисциплинирани са. С очите си видях. Само с разрешение се къпеха. Преди това, сутрин пред хотела, строени в кръг, нещо ги инструктираха.

Но ще е много интересно да разберем кой, как и в каква степен е спазил дисциплината, т.е. закона, когато е давал разрешения да се трои в резервата. И срещу какво…

Впрочем има една наистина деликатна подробност. Лужков и Бойко Борисов са се срещали многократно като кметове. Изиграха доста „мачлета” заедно. Последният път, ако не греша, Борисов и отборът му , надвиха решително отбора на Лужков в поредното приятелско ритане на московски терен.

Топката сега е в премиера Борисов. Ще бъде международно интересно да се види как ще я отиграе. Защото това е мач от световната лига. Не би трябвало да е приятелски, а също толкова сериозен, колкото цялото състезание за разкриване на останалите далавери в България, заради което избирателите се довериха на ГЕРБ като на свой отбор.
Иво Инджев/ivo.bg