3 май е международният ден на свободното слово. По данни на "Репортери без граници" през 2006 г. диктаторски и тоталитарни режими са затегнали контрола си върху медиите, а все по-чисто посягат и на ограничаването на свободата на изразяване в интернет. След Ирак, най- много жертви сред журналистите са дадени в Русия. В България също журналистите са на прицел от страна на екстремистки формации.

През 2006 г. по данни на „Репортери без граници“ са били убити 75 журналисти и 35 медийни работници. В България през 2006 г. медии и отделни журналисти станаха обект на сериозен политически натиск.

България

Най-непримирим в отношението си към журналистите е лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Той дори си позволи да влезе в редакцията на вестник „168 часа“, за да поиска обяснение от главния редактор на медията за един от материалите на изданието.

Основните упреци на лидера на “Атака” са, че изданията не могат да пускат определена информация, без тя да бъде проверена. „Това е поредната публикация на „168 часа”, в която се тиражират лъжи за партия „Атака”. Няма брой, в който да не се изнасят компромати за партията и членовете й. Това е една поръчкова серия, която трябва да спре”, бе категоричен Сидеров.

Според заместник-главния редактор на “24 часа” Борислав Зюмбюлев 150 души от “Атака” са нахлули в редакциите на “24 часа” и “168 часа”. Той бе категоричен, че целите на посещението на Волен Сидеров и симпатизантите му не са били мирни.

Зюмбюлев подчерта, че главният редактор на “168 часа” Николай Пенчев е бил заплашван с физическа саморазправа, а софийският координатор на "Атака" Костадин Костов е крещял на Пенчев - "Дробчетата ще ти извадим, знаем къде живееш". След случая Николай Пенчев и ресорният за „Атака’ журналист се движеха с охрана.

Тези инциденти пък накараха лидера на „Атака“ да заведе наказателно дело от частен характер срещу Венелина Гочева, главен редактор на „24 часа“ за това, че е отправила квалифицирана клевета срещу него.

В частната тъжба на Сидеров се твърди, че: "В качеството си на главен редактор, отговорен за редакционната политика и конкретните публикации във вестник "24 часа", в редакционна статия на първа страница от 24 февруари 2007 г. под заглавие "Атака" ни нападна!", друга редакционна публикация на стр. 2 в същия брой под заглавие "Атака нахлу при нас със заплахи" и трети авторски материал на стр. 3 под заглавие "Защо публикуваме писмото на Сидеров, но няма да се извиним", е разгласила и разпространила чрез печатно произведение позорни обстоятелства и обиди за личността ми, включително, че съм заплашвал подсъдимата със затвор на 09 април 2006 г.“

Лидерът на "Атака" заведе дело и срещу журналиста Николай Бареков. Делото е заведено за обидни квалификации, използвани от Бареков във вестник "Новинар" в броя от 19 октомври 2006 г. Лидерът на "Атака" е възмутен от ползвания израз в статията "стрелецът от магистрала "Тракия". В материала има и направена аналогия между Сидеров и Хитлер. Волен Сидеров е наречен и "откровен лъжец, манипулатор и популист".

Срещу Волен Сидеров също има заведени дела. Главният редактор на вестник "Дневен Труд" Тошо Тошев е завел втори иск пред Софийския градски съд за 40 400 лева срещу "Бумеранг" ООД, издател на вестник "Атака", чийто основател е Волен Сидеров.

Дружеството е собственост на съпругата му Капка Георгиева и нейния баща Георги Ибришимов. Новата жалба е заради четири публикации в "Атака", в които се съдържат откровени неистини, злостни внушения и оскърбителни квалификации, засягащи личния и професионален морал, чест и престиж на Тошо Тошев.

"Подобни скверности са унизителни не само за доброто име на главния редактор на вестник "Дневен Труд". Те сеят съмнения и разклащат доверието на обществото и читателите в качествата на вестника и засягат авторитета на журналистите, работещи в него“, пише в исковата молба.

Представители на властта също водят дела срещу български журналисти. Прокурорът Драгомир Александров заведе дело срещу журналистите Бойко Станкушев и Милена Димитрова. Той обвинява двамата в "клевета, набеждаване и накърняване на доброто му име".

Повод за тези обвинения е телевизионното предаване "На чисто", в което Димитрова и Станкушев изнесоха данни за неправомерно прекратено дело срещу известен крадец на автомобили. В предаването стана ясно, че това е станало поради "недоглеждане" от страна на наблюдаващия прокурор, който твърди, че не е имало достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Депутати, които са със свален имунитет и делата срещу тях са в ход също се опитват да пречат на работата на журналистите. Владимир Кузов, който е обвинен в педофилия, имаше намерение да съди Мартин Карбовски, че изнася данни от делото срещу него и затова, че е склонявал към лъжесвидетелство.

Депутатът твърди, че журналистът Мартин Карбовски подкупва свидетелите. Кузов смята, че Карбовски е накарал главния свидетел по делото Николай Кирилов да говори пред Дарик радио срещу обещанието, че ще му купи колело.

Пред медията свидетелят заявява: „Искам да се оправим с хората и да знам, че нямам повече с никой работа. Искам да оправим човека (Владимир Кузов), да не влезе в затвора. Затова искам да отида. Щото уважавам хората и най-вече какъв срам ме изби. Излязох в много вестници, по телевизиите и мисля да му помогна“.

На следващото заседание по това дело свидетелят променя показанията си, а с това си изказване пред Дарик той признава, че смята да го направи. Кирилов заяви, че се отказва от свидетелските си показания и бе категоричен, че не е полагал подпис под протокола за разпознаване. Въпреки това единият от свидетелите по делото каза, че Владимир Кузов е возил в колата си до Панчарево Николай Кирилов.

По-късно самият Мартин Карбовски заяви, че ще съди депутата Владимир Кузов за клевета, морални щети и уронване на професионалното име. Причината е разпространената от Кузов информация, че Мартин Карбовски е разследван и има жалба срещу него за клевета и подбудителство.

Основен проблем за журналистите се оказва обаче достъпа до информация. През тази година втори журналист спечели дело срещу директора на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров. Софийският градски съд обяви за нищожен отказа на НРС да предостави на репортера от Дарик радио Богдана Лазарова достъп до документите на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, отнасящи се до атентата срещу папа Йоан Павел II и делото срещу Сергей Антонов.

Съдът е върнал делото на директора на НРС с указанието да се произнесе по искането на журналистката, като се съобрази с мотивите на съдебното решение. Делото се води с помощта на Програма “Достъп до информация”.

Преди време друг журналист – Христо Христов от вестник “Дневник”, осъди Кирчо Киров за неправомерен отказ да получи достъп до материалите в бившото Първо главно на ДС, свързани със смъртта на българския писател дисидент Георги Марков. Въпреки съдебното решение журналистът все още не е получил искания от него достъп.

През последната година някои от журналистите станаха и жертва на посегателства. Апартаментът на репортера от Нова телевизия Васил Иванов беше взривен в нощта на 6 април 2006 г. Следствието отхвърли версията за опит за убийство.

Заложеното взривното устройство е било с мощност около 1,5 килограма тротил. В апартамента са се намирали майка му и сестра му. След взрива са били нанесени щети на всички апартаменти от първия до осмия етаж. До този момент не е изяснено кои са виновните за този взрив.

Един от най-известните спортни журналисти Томислав Русев пък бе нападнат от футболни фенове. Група от 30-на привърженици на ЦСКА нападна него и друг журналист на Дарик радио Иво Йовчев.

Двамата, заедно с 13-годишния син на Русев - Мартин, се прибирали от мача на Левски с Марек, когато били нападнати от голяма тълпа привърженици на "червените" на улица "Сан Стефано", на стотина метра от сградата на БНТ.

Феновете атакували журналистите с викове "Говеда". При преследването са бутали 13-годишния Мартин, препъвали са го и той е паднал, в резултат на което има сериозни охлузвания по тялото. Веднага след инцидента е прегледан в ИСУЛ, като е установено, че няма счупвания.

Иво Йовчев пък е замерян със стъклена бутилка, но за негово щастие не е уцелен. Екипът на Гонг е завел жалба срещу неизвестен извършител в Пето Районно полицейско управление.

Светът

Най-негативни реакции в световен мащаб предизвика убийството на руската журналистка Анна Политковская. 48-годишната журналистка от вестник „Новая Газета“ бе застреляна с два куршума на партера в блока, в който е живеела в Москва в началото на октомври 2006 година. Убиецът е заснет от охранителна камера и се издирва. Оръжието - пистолет „Макаров“, е открито в асансьора.

Смята се, че атентатът е свързан с разследване, което тя подготвяла за мъченията в Чечня. То е трябвало да излезе от печат на 8 октомври. Полицията потвърди теорията, че убийството е свързано с „нейните професионални и социални отговорности“.

От 1992 г. до 2007 г. при различни обстоятелства в Русия са загинали 218 журналисти. Това нарежда Русия на второ място в света по брой убити журналисти след Ирак.

Проблеми за журналистите има в в други части на света. В Азербайджан Главната прокуратура постанови мярка задържане под стража за два месеца за главния редактор на вестник "Сенет" Самир Седагетоглу. На 1 ноември в този вестник беше публикуван материал под заглавие "Европа и ние", в който представители на религиозни структури съзряха обида към пророка Мохамед.

Седагетоглу каза, че той и редакцията на вестника получават заплахи с разправа от неизвестни лица по телефона. "Като главен редактор на вестника поисках публично по телевизия ANS прошка за публикуването на статията, която е излязла в мое отсъствие. Помолих да ни простят, тъй като според исляма умението да се прощава е една от добродетелите на човека", каза той.

В Турция пък съдът в Анкара наложи глоба на журналиста Ербил Тушалп заради обида към турския премиер Реджеп Таийп Ердоган в статия, предаде АП, като се позовава на Анадолската агенция.

Журналистът трябва да плати 5000 нови турски лири глоба заради статия, публикувана в прокюрдския вестник Биргюн. В статията журналистът пише, че премиерът Ердоган е "психопатично агресивен" и "би трябвало да се провери дали не е страдал от силна треска като малък".

Адвокатът на Ердоган Фатих Шахин посочи, че тези забележки надхвърлят границите на критиката с опит да се представи премиерът пред обществеността като психически болен и следователно включват посегателство срещу личните му права. /Bulgarian Post