Всеки път като захванат модерната идея за "мълниеносна" приватизация на електроразпределителната мрежа, първо си спомням картината на потъналия в мрак Ню Йорк. Щом е възможно да угаснат светлините в свръхметрополията на най-богатата индустриална нация в света, значи никоя страна на света не е застрахована срещу риска да бъде парализирана за дни наред, ако енергийната й система катастрофира по същия начин. А като започва една лекомислена приватизация на електротърговията, България поема непростим риск да се изправим твърде скоро пред проблеми, които в условията на енергиен ужким пазар ще са десетки пъти по-скъпи за решаване. Нека оставим на енергетиците да ни убеждават как електропреносната система на страната е планирана за значително по-големи товари от днешните, колко е сигурна и надеждна. Може и така да е, но това няма да трае дълго, ако монополът върху електроразпределението бъде продаден,преди да има пазар за електроенергия в страната.

Нещо повече, ако се случи това, този пазар така и няма да възникне. Досега всички правителства се постараха да запазят абсолютния монопол на НЕК. За целта измежду познатите в света модели за уредба на търговията с електроенергия у нас беше избран тъкмо най-авторитарният и централизиран вариант с "единствения купувач", при който всички - и досегашните държавни електроцентрали, и новите частни оператори, - продават цялата си продукция на монополиста, който пък на свой ред е задължен да изкупува произведената енергия. Сега, с продажбата на дистрибуторската мрежа, само на пръв поглед монополът на единствения продавач се ликвидира. Не е вярно. Истината е, чемонополът ще се парцелира и във всяка точка от страната ток ще има право да продава точно един-единствен субект. Ако съм жител на Силистра, какво ме интересува, че в страната има десетки, та дори и стотици електроразпределителни фирми, след като в моя собствен градец има точно един продавач на ток, който може да прави с продадените му човекоединици пазар каквото реши? Където няма конкуренция, значи там пазарът е забранен и единственият продавач не е търговец, а направо отраслов феодал. Въпрос единствено на време е той да вдигне цените (явно или неявно - например като принуждава закрепостените към него консуматори да плащат част от неговите разходи). Вторият очакван ефект е пониженото качество на услугата. Кой ще накара частния електроразпределител да инвестира в мрежата, да подменя амортизираните си съоръжения и да отстранява навреме възникналите аварии? Ако и в бъдеще ще разчитаме само на административна принуда, тогава защо е нужно изобщо да се приватизира мрежата? Какво ще стане, ако фалира единственият разпределител? Къде е гаранцията, че няма да се повторят безумията с водните сдружения? Знаете какво се случи с дистрибуторите на водата - първата им работа беше да вдигнат цените, втората - да натрупат дългове, третата - да зинат за субсидии от общински и държавни фондове. Сега държавата крои планове за ренационализиране на приватизираното (или каквото е останало от него). Трябва ли да се случи същото и в енергетиката, за да проумеем логиката, че липсата на конкуренция прави търговията невъзможна.

Всички ние - и производители, и потребители на енергия, ще се окажем заложници на псевдоприватизираната дистрибуция. Край с идеите за ползване на местни енергийни източници. Ако имам малка ВЕЦ в Казанлък и фабрика в Стара Загора, коя сила ще накара местния електромонополист да транспортира собствената ми енергия на 30 км, без да ме одере зверски? Ако са ми нужни допълнителни мощности, коя е гаранцията, че ще ги получа навреме? Защо му е на единствения продавач, който не е производител, да стимулира равномерното потребление на енергия и перспективното планиране? Опасявам се, че административният контрол на държавните служби няма да попречи на собствениците да занемарят мрежата, защото всеки лев спестен инвестиционен разход за тях си е чиста печалба. Колкото и внимателно да се крият тези факти, вече имаме практически доказателства, че точно това се случва и с водните, и с всевъзможните други концесионери. Ще се намерят сигурно и аргументи в обратната посока - как със силата на закона щели да се създадат и наложат честен ред и здрав контрол. Ами нека го видим първо наложен този ред в някой друг, по-малко чувствителен отрасъл. Защото цената на катастрофите и обикновените аварии в енергетиката ще е ненужно висока такса за обучение. Нека си я спестим.

Емил Хърсев, д-р ик.
в-к “Сега”, 29 септември 2003г.