Преди 40 г. Великият кърмчия постави началото на своята Културна революция, която продължи десетилетие: над Китай се понесе вълна от терор, чийто призрак още тревожи страната и нейните жители.

На 16 май 1966 г. директива на безспорния водач на Китайската народна република отбеляза исторически обрат за Китай. Мао Цзедун заклейми в нея “представителите на буржоазията”, проникнали на всички равнища на комунистическата партия. Ловът на вещици срещу “тъмните елементи” започна. Той щеше да вземе милиони жертви, да хвърли обществото и икономиката в пропастта и да остави неизлечим отпечатък. Според историците тази катастрофа, която доста западни интелектуалци дълго време отказваха да признаят, бе предизвикана от борба за власт по върха.

Мао и радикалите от партията като Бандата на четиримата, се опасяваха от либерален уклон. Движението се опира на младежта и работниците, но много бързо излиза от всякакъв контрол. Чистката срещу онези, които са обвинени, че поемат по “капиталистически път”, се превръща в лавина от преследвания, насилие и доноси, които до 1969 г. изправят всеки срещу всеки. Това лято червеногвардейците, възхваляващи революцията, кръстосват пътищата на страната, търсейки “капиталисти” и символи на “феодалното подтисничество”.

С жар те унищожават вековни храмове, музикални инструменти и антични паметници. През декември 1968 г. Мао поема контрола и изпраща младежите, включително червеногвардейци, и интелектуалците по селата, за да “бъдат превъзпитани от бедните селяни”. За тези милиони хора започва истинска голгота. Насилието отстъпва, но борбите за власт и чистките ще продължат до официалния край на Културната революция през 1976 г. Мао умира през септември. През октомври неговият приемник Хуа Гофън заповядва да бъде арестувана Бандата на четиримата, сочени за главни виновници за продължилия десетилетие хаос.

Образът на Мао ще бъде спасен. През 1981 г., година след процеса срещу Бандата на четиримата, Китайската комунистическа партия признава, че Мао е допуснал “грешки”, но си остава “великия вожд”. Това обяснява табутата, които все още съпътстват събитието. В навечерието на тази 40-годишнина китайските медии акцентират главно на изпращането на младежите по селата, като замаскирват най-ужасните аспекти като изнасилванията на девойки. За издевателствата на червеногвардейците се мълчи.

Според френския китаевед Мишел Бонен табуто върху тези насилия е много строго, тъй като те разкриват борбите за власт в партията, а и заради сметките, които все още не са уредени. Тези сенчести зони обясняват защо китайците, недоволни от икономическите реформи, предприети в края на 70-те години на миналия век, и задълбочаването на неравенството, са склонни да идеализират това мрачно минало. Чжао Цзълао е бил едва двегодишен през 1966 г., но звукът и цветовете на движението са го белязали завинаги и той е запазил идиличен спомен. Възхищавам се от духа на онова време. Хората работеха яко, не за себе си, а за бъдещето, заявява този авангарден творец. Никой не казваше ”съгласен съм да приема тази работа за 2000 долара. Те казваха: искам да го направя, защото вярвам”, уверява той.

Според Бонен изключените от Културната революция китайски ръководители начело с Дън Сяопин предприемат икономическите реформи. Но неспособността на наследниците на Мао за политическо обновление, крие в себе си риска от нови беди, смята той. Културната революция нанесе невидими и непоправими вътрешни рани в съзнанието на хората, категоричен е Сюй Йою, професор по философия, който е бил червеногвардеец. Повечето студенти завинаги загубиха чистотата си, своя оптимизъм и желанието да служат, а това бяха ценни ресурси за модернизирането на Китай... това е истинската трагедия на Културната революция, заявява той.
БГНЕС