Ако лидерите на БСП някога докопат властта и наложат управление, основано на собствените им мотиви от дебата за вот на недоверие срещу българското правителство... ГОРКО НА БЪЛГАРИЯ!
Който пожела да види интелектуалната немощ на социалистите, видя всичко чрез камерите на БНТ.
Затова и коментарът върху самият дебат е повече от излишен.

Истинската драма на БСП обаче няма нищо общо с парламентарния дебат.
Мнозина заподозряха червената върхушка, че чрез вота на недоверие желае да отклони вниманието от грандиозния международен скандал “Петролгейт”.
Всъщност, тези подозрения са само повърхностен опит за пробутване на експертни PR–мнения, прикриващи далеч по-сложни вътрешнополитически процеси в самата БСП.
За лидерите на социалистите не е проблем това, че част от тях са търгували със Саддам. Не е проблем и това, че ги разкриха - достатъчно арогантни са за да не им пука от почти нищо.

Атеистите нямат бог, от който поне да ги е срам.
Да, но сделките с иракския петрол са факт. Последиците от този факт, обаче трябва да се разглеждат от съвсем друг ъгъл. Най-малкото защото точно в този случай моралът, като нравствена категория, няма абсолютно никакво място.

Те твърдят, че всичко е ставало с писменото разрешение на ООН.
Но удобно пропускат простичката истина, че преди да се наредят на опашката пред гишетата на администрацията на ООН... червените мобифони са били на опашката пред двореца на Саддам.
Технологията е проста – първо на килимчето при иракския диктатор и после - формално одобрение от ООН. А не обратното! Саддам е избирал партньорите си - световната организация само го и е регистрирала.
На каква цена избрани лица от най-горните етажи на БСП получиха привилегирован достъп до Саддам? До петрола му и до печалбите от този петрол? При нормални обстоятелства това би трябвало да е основният въпрос, които да се разисква на най-високо и отговорно партийно ниво (Би трябвало, но не е!). Останалото е просто сделка за едни пари, през едни посредници, на едни пазари.

Социалистите нямат нужда да отклонява общественото внимание от “Петролгейт”, просто защото обществото така или иначе не се съсредоточи в достатъчна степен върху случилото се.

Чрез този вот БСП канализира разнопосочната агресия на голяма част от собствените си лидери срещу една обща цел (българското правителство), намираща се извън... истинският проблем.
А той е?!
Вследствие на сделката със Саддам има усвоени едни пари! От едни червени мобифони. Зад гърба на други червени мобифони.
В тази партия такива неща не се прощават.
Това е истинския проблем! За онези, които не са разбрали и е необходимо повторение – усвоени са едни пари от едни червени мобифони, зад гърба на други червени мобифони.
Именно в БСП подобен род “усвояване” води до изключително мащабни и дълбоки колизии. Не рядко се стига и до... жестоки очистителни процеси! Бог да го прости, приживе Андрей Карлович поназнайваше нещичко по въпроса... Преди, разбира се, самият той да се превърне в емблематичен пример за... пречистване.

Тези хора наистина нямат бог.
Душевното им равновесие се осигурява не от свещеник или психоаналитик, а от... счетоводител.
При сметките няма лъжа, няма измама.
Образно казано - от иракския петрол някои забогатяха други... да го...!
Та, затова им притрябва и вота. За да се съсредоточат поне временно върху нещо различно от калкулиране на сметки, близне на рани и безмилостни вътрешнополитически интриги.

Макар и за малко много от могъщите партийни величия ще трябва да забравят, че може би най-скъпата и модерна сграда в София е собственост единствено и само на небезизвестния Манджуков. В същото време на “Позитано” 20 трябва да се плащат сметките за парно, ток, вода, черни каси, изборни кампании, информация, медиен пласмент и хиляди други малки и големи харчове.
Вотът може да не излекува мъката на прецаканите, но...!
Времето лекува.
Пък и утре може да цъфне нова далавера.
И пак проблема няма да е в обществото (предният път номерът мина “само” за 45 години).
А в прецаканите!?!

Антон Луков

---

П.П. Мила родна картинка. И в провинцията е същото. Във Варна, например, има двама червени гаулайтери (плюс един кмет в лодката), демонстриращи невероятен разкош и любов към лукса, а насреща са болшинството партийни плебеи, които зъзнат по партийни събрания в неотоплените и порутени клубове на БСП. Очевидно това положение не пречи на никого. Ако обаче единият червен отворко, прецака другия или ако двамата дружно изпързалят кмета... леле мале.