13 избраници мътеха доскоро водата в жълтата група и разваляха съня на Пламен Панайотов. Никога всички по едно и също време и по един и същ повод, но винаги някой измежду тях запалваше поредния бунт. От понеделник шестима от недоволните - Никола Николов, Пламен Кенаров, Иван Козовски, Мария Гигова, Марианна Асенова и Димитър Стефанов, си вдигнаха шапките и официално се отцепиха. Е, във вторник Стефанов се върна в жълтото лоно и след така развилите се събития едва ли вече ще е бунтар.

Заради него провъзгласилите се като Национален идеал за единство бивши царисти не могат да направят самостоятелна група. Петимата нови отцепници плюс четирима стари - Стела Банкова, Надка Пангарова, Сийка Димовска и Владимир Димитров, не стигат нужната по правилник бройка 10. От вчера те говорят за някакви други 7-8 жълти депутати, които също са готови да напуснат групата на НДСВ.

Случайно или не, под властта и едновременно срещу властта на Панайотов останаха точно седмина изявени бунтари - Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков, Тошо Пейков, Николай Чуканов, Теодора Литрова и Димитър Ламбовски. За тях ли говорят от НИЕ? Твърде е съмнително.

Макар че ако някой допуска, че с намаляването на вътрешните опозиционери на жълтия началник ще му стане по-леко да прокарва политиката си, бърка. Защото всъщност реално опасните инакомислещи са тези, които не напуснаха НДСВ. Но те са разделени на две групи. В едната са Кошлуков, Севлиевски и Цеков. В другата - депутатите от "Оборище" Пейков, Литрова и Чуканов. Макар да е малко вероятно между тях да настъпи трайно обединение, и едните, и другите имат достатъчно потенциал да взривяват спокойствието на жълтото ръководство. Първите - защото са по-обиграни политически от юристите (които също са отделен кръг, но ръководен), вторите - по линия на това, че са мандатоносители. Едва ли някой от тях лесно би се решил да напусне жълтата група. Но пък ще използва всяка възможност да се противопоставя на калпавите ходове на ръководството, за да се разграничава от него и за да повдига собствения си рейтинг.

Кой за какво се бори?
Триото от групата за натиск "Новото време" тръгна с искане за оставката на Панайотов - понеже той налага авторитарно решенията и не дава възможност за изява на редовите депутати. Публичните пререкания с началника бяха почти ежедневни и по всевъзможни поводи. Но секнаха само за няколко месеца и Кошлуков, Севлиевски и Цеков концентрираха усилията си в друга посока - да предлагат законопроекти и инициативи с широк обществен отзвук.
Това бе добре премислен политически ход. Първо, преди всички останали тримата осъзнаха, че е много трудно да се бутне шефът на групата. Второ, разбраха, че от публичните пререкания с него няма никаква полза - само им носят имидж на скандалджии. А тяхната цел е да направят политическа кариера, да останат в политиката и след 39-ото НС. Затова по-полезно е да градят име на отговорни и инициативни депутати. Цеков и Севлиевски успяха да прокарат закона за вероизповеданията и всички им признават, че имат заслуга за преодоляване на църковния разкол. Кошлуков пък вече е първа писта, когато трябва да се брани оцеляването на НДСВ. Като при вотове на недоверие например. Цената му сега се вдига по още една причина - мнозинството на НДСВ в парламента силно зависи от гласовете на ДПС, а той е близък с Доган.

Тримата нововремци напоследък демонстрират още една близост - със силния финансов министър. Онзи ден Милен Велчев отиде на аерогарата да изпрати Мирослав Севлиевски за Антарктида и даже лично му сложи раницата на гърба. Затова може би са прави наблюдателите, които предричат, че Симеон II ще задоволи апетитите на "младите" по присъщия си нестандартен начин - ще избалансира недоволството от юридическото лоби, като даде лелеяния зампредседателски пост в партията НДСВ, но не на някой от нововремците, а на Велчев. От което следва, че Кошлуков, Севлиевски и Цеков не са хората, които скоро ще станат отцепници.
Неприязънта към Панайотов и искането за оставката му дълго време беше единствената причина за бунтарските настроения и сред депутатите от "Оборище". Тяхната основна драма е, че са мандатоносители, а царят не им дава постове. И смятат шефа на жълтата група за извор на всичките си беди. Но вече се отказаха да го свалят, защото се убедиха, че няма да получат нищо достатъчно апетитно.

Сега целта им е да се преборят за идентификация на партията си преди предстоящите местни избори, когато смятат да издигат самостоятелни кандидатури. С различното гласуване, острите медийни изяви и самостоятелните законопроекти движение "Оборище" иска да научи избирателя да го разграничава от партията НДСВ. Не случайно напоследък Пейков и сподвижници непрекъснато говорят, че не са част от управлението. А в същото време подчертават как прегръщат идеите на "Н.В. Симеон Втори" - т.е. електоратът трябва да ги припознае като по-доброто НДСВ, вярно на предизборните лозунги. Ако се случи нещо подобно на местния вот, депутатите от "Оборище" може би ще се решат на по-радикални стъпки - да напуснат жълтата група, т.е. да напуснат себе си, като по този начин предизвикат предсрочни парламентарни избори.
Димитър Ламбовски в момента е солов играч в бунтовете си. Около него гравитират напусналият, а после върнал се в групата Димитър Стефанов и старозагорският депутат Христо Механдов. Единият вече се смири, а другият никога не е бил изявен инакомислещ. Целта на Ламбовски също е да прави политическа кариера. Това го сближаваше с групата около Кошлуков, но очевидно на едно място се събра прекалено много амбиция и заварката се развали. Ламбовски се зае да рови в приватизационните сделки, оглави такава подкомисия, а когато никой не обърна внимание на нейните разследвания, подаде оставка. После писа алтернативна икономическа програма на НДСВ. Тя излезе доста безпомощна, но все пак медиите се занимаваха няколко дни с него, което си е някаква популярност.
Щом досега не го е направил, не е голяма вероятността Ламбовски да напусне групата на НДСВ и да подхрани отцепниците от Националния идеал за единство. Причината за това явно е разминаването в политическите и икономическите им интереси.

А какво обединява петима жълти, прясно напуснали царската група? Това е доста неясно. Досега общото между Николов, Асенова, Гигова, Кенаров и Козовски беше, че се жалваха от Панайотов, който пречи на личната им реализация. В смисъл не на постове, а на работа за народа. С други думи, движещата им сила беше незадоволената им амбиция. (Като изключим може би Козовски, който се бори само за правдата - така както той я разбира. И който единствен казва: "На мен това ми е първият и последният парламент.")

Така че неговото поведение и неговите интереси са пределно ясни. Възможно е другите да ги споделят, щом го последваха точно сега и точно заради приватизационния закон. Само че тяхната съдба може да се предвиди отсега. Независимо дали ще направят нова парламентарна група заедно с миналогодишните отцепници от НДСВ, или ще си останат просто независими депутати, те нямат политическо бъдеще. Ще приключат точно така, както ПГ "ЕКИП" на Христо Бисеров в края на миналия парламент.

За да станат истински фактор, им трябват поне още 7-8 сподвижници, които биха се отцепили от царската група. Може да не са от известните бунтари, а от тези депутати, които никой никога не е чувал да недоволстват. Тогава НДСВ и ДПС наистина ще се изправят на ръба на мнозинството - някъде около инфарктните 121 гласа. За да се разбие мнозинството обаче, не стигат само апетитите и парите на някакви икономически групировки. Трябва уговорка и с партията, която днес се ползва с най-високо електорално доверие - БСП. По нищо не личи, че уговорка има, така че НИЕ ще си остане добре звучащо нищо.
АНЕЛИЯ БАШЕВА
В-к “Сега”, 13 февруари 2003г.