На днешния 7 декември през 1989 г. се роди СДС. Не е изненадващо, че днес почти никой не си спомня началото на тази история.

За да бъдем точни, в първите си години СДС беше „...национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения.“

През февруари 1997 г. СДС е регистриран като партия. На 5 март 1998г. става член на Европейската народна партия, а от 24 април 1998г. е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.

По принцип, в дни като днешния, е много лесно да се изреждат дати и исторически събития. Още повече, че обективен разказ за голяма част от събитията в България след 10 ноември 1989 г. без СДС е невъзможен.
Много по-интересен е отговорът на един друг въпрос - какво... липсва в историята на СДС!?!

СДС беше създаден с ясна цел. Може би най-кратката формулировка, с която бихме могли да си послужим, е демократизиране на обществените порядки в България, свободен пазар и конкуренция в икономиката и интеграция на България в структурите на ЕС и НАТО!

Каквото и да се говори, в основата на голяма част от промените, случили се у нас, бяха каузите, защитавани именно от първите сини лидери - Желю Желев и Филип Димитров.

По ирония на съдбата обаче под договорите за присъединяване на България към НАТО и по-късно към ЕС няма подпис на син политик.
Когато Царят спечели властта през 1999г., всички помнят, че имаше ясно и недвусмислено предложение за коалиция към СДС. Очакваше се именно Надежда Михайлова, в качеството и на външен министър, да подготви окончателното ни приемане в НАТО. Очакванията обаче НЕ се сбъднаха! Външният министър, свързван с проНАТо-вската идея у нас е Соломн Паси от НДСВ. И който и да пише бъдещите учебници по история, това е реалната истина.

Около приемането ни в ЕС ситуацията е още по-странна. До подписа на Царя стои този на... Гоце! Това е! Мечтата на основателите на СДС беше материализирана с участието на ляв президент.
Несправедливо е!
Но такива са фактите.

И когато днес, от разстоянието на времето, се коментира до колко са постигнати целите на СДС, няма как да не се отбележи, че историческият късмет прекалено често е изневерявал на част от сините лидери.
Дали обаче можем да говорим само за лош късмет?

Всички знаят кой причини това на СДС! Едни се гордеят с наследството на Иван Костов, други го ненавиждат.
Истината е, че спрямо историята чувствата нямат никакво значение.
Особено ако не си участвал в събитията.
Антон Луков