Талази от празнодумие за пореден път се изляха от трибуната на Народното събрание. Аргументи, които вече сме чували хиляди пъти и по различни поводи, отново бяха запратени към изтерзаните ни от безвкусно хлевоустие уши. Ако не друго, можахме още веднъж да се уверим, че стилът на нашите представители в различните власти на държавата ни най-малко не се е променил, а средният коефициент на интелигентност в измисления свят на измислената ни “политическа класа” остава трагично нисък. Разбира се, имаше и изключения (такива винаги е имало), но приятните изключения на този безрадостен фон едва ли са повод за оптимизъм. Те по-скоро правят тъгата още по-дълбока.

“Лоши сте, защото безотговорно провеждате социален геноцид и понеже в страната се раждат много извънбрачни деца!” – пенеха се от едната страна, погълнати от усилията да ни накарат да повярваме, че самите те си вярват. Каква загриженост за семейните ценности! Човек би си помислил, че Сергей Станишев отдавна се е задомил и му остава време да се занимава с политика само когато не е зает да дундурка ятото на вътрешнобрачните си дечурлига. Всъщност, нямаше да е зле за обществения ни живот, ама – ядец!

“Да, но вие тормозехте народа цели 45 години, а през втората половина на 90-те веднъж дори успяхте да му откраднете хляба от устата!” – не оставаше длъжна другата страна, която също проявяваше завидно усърдие да се самоокуражи, че са много тези, които все още и “верват”. За целта дори бяха вкарани в действие смехотворни схеми и графики, към които бихме могли и да се отнесем и със снизходително търпение, ако не бяха ни представени от самия ръководител на българската дипломация.

БСП, естествено, не направи и опит да обясни, какво дирят нейни изтъкнати представители по различните нива на управлението, което тя атакува с такъв жизнерадостен устрем. Същият въпрос, между другото съвсем основателно, може да бъде зададен и на онези, които получиха правото да поемат това управление, след като спечелиха последните парламентарни избори.

Защо ли им трябваше да приобщават в администрацията съмнителни представители от червени кръгове, в чиято вредност отдавна вече няма съмнение? Защо ли така се получи, след като в защитните си речи вчера те тъй стръвно контраатакуваха именно тези червени кръгове и им напомняха за грехове от близкото и далечното минало, че и от настоящето? Щом като са така добре запознати с тези грехове от миналото и настоящето, поради какви ли причини на един етап от развитието им като политически личности им е хрумнало, че е добра идея да градят бъдещето, като привличат в управлението тъкмо такива субекти?

Естествено, няма много смисъл в това, да очакваме смислени отговори на тези въпроси.

Няма смисъл и в това, да търсим смисъла в позициите на нещото, което нарича себе си ОДС. Тези позиции бяха с апломб защитени от госпожица Екатерина Михайлова, но никакъв апломб не може да заличи недоумението, което предизвикват. Каква стана тя!?! Първо антикомунистът Иван Костов ни сюрпризира с вестта, че БСП е вече една реформирала се партия, европейска откъдето и да я погледнеш, хубава и модерна, направо да я разцелуваш. Сетне пък кръжецът му от отцепили се депутати изрази недвусмислена готовност да гласува заедно с нея и като нея. Ето, това явно е най-висшият израз на последователен антикомунизъм, еволюирал неусетно до дълбоко осъзната дясно-консервативна самоидентификация.

Който се въздържи ще подкрепи това правителство! Който не е в залата, когато му дойде времето за гласуване – и той ще подкрепи това правителство! Затова хайде да спретнем едно тематично нео-ОФ с някогашните комунисти, че да свалим правителството, пък после ще му мислим, защото сме корназ! Така внушаваше госпожица Екатерина Михайлова с треперещ глас и изменено лице, театрално развълнувана и вероятно предварително репетирала представлението си пред камерите в някое от учебните студиа на фондация “Демокрация”, под вещото ръководство на Найо Тицин.

Не ни обясни само как трябва да тълкуваме поведението на онзи, който гласува заедно с бившите комунисти и като тях. Нито пък кой ли ще получи правото да направи опит за съставяне на следващо правителство в рамките на този парламент (в който парламентарните групи скоро май ще станат повече от депутатите), ако сегашното падне след успешен вот на недоверие. Или защо, щом подозира жълтите, червените и ДПС в потайно и задкулисно съглашателство, е така убедена, че БСП наистина няма да успее да състави един следващ кабинет и да получи необходимите гласове в негова подкрепа? Поема ли риска да се окаже, че е спомогнала това да се случи? И нужно ли беше хората около Костов да отделят почти толкова време, за да хулят доскорошните си съпартийци, колкото отделиха, за да сочат безспорните кривици на сегашното слабо и доволно неориентирано управление?

За да принесем скромните си дарове пред олтара на локалния патриотизъм, струва си, може би, да отбележим, че някои от варненските народни представители пълноценно се включиха във вчерашната фалшиво изпълнена парламентарна оперета.

Не някой друг! Тъкмо г-н Благой Димитров артикулира без да се изчерви, че в политиката трябвало да има принципност и последователност!!! Госпожа Анелия Атанасова ни засрами с емоционални и напълно излишни исторически препратки, които доказват, че познанията й по материята са по-скромни и от тези на осъдения напоследък “историк” Добрин Митев. А именно г-н Коев се изяви като един от гласовете на Новото време, с което генерира сериозни съмнения, дали пък то е наистина чак толкова ново ново.

Едно е сигурно. Правителството може да бъде спокойно. Не защото е толкова добро, че е станало незаменимо. Просто защото тези, които вчера инспирираха атаката срещу него, всъщност нямат никакво желание то да падне. С вота на недоверие те се целят в съвсем други мишени, а не в кабинета, който всъщност им е удобен засега. Опипват почвата. Позатягат редиците си, разбунени и изпълнени със съмнения, след като се разнесоха зловонията от саддамовия петрол. И, разбира се, изпитват огромно удоволствие от поредния абсурд, който поднесаха на това и без друго изтерзано от шмекерлъците им общество. Защото как другояче, освен като абсурд може да бъде определено следното странно положение – Партия, която има свои хора в управлението се определя като ултраопозиционна и иска вот на недоверие с неоправдано глупави аргументи, докато партия, която е в очевидна и безспорна опозиция, е принудена да не участва в гласуването поради принципни и напълно оправдани съображения.

Но замълчи, сърце. Като че ли имат основание тези, които твърдят, че вчерашните дебати по внесения от БСП и нелепо аргументиран вот на недоверие са били чиста загуба на време. Лошото е, че и без такива социалистически циркове и изпълнителната, и законодателната власт у нас, тъй или иначе, си позволяват да разхищават с лека ръка времето, с което разполагаме. А това би било непростимо дори и ако нямахме толкова много да наваксваме все още.

Жоро Георгиев