Битката със здравната каса навлиза в нов етап. Досега всички разговори за здравното осигуряване се изразяваха в стройно организирани полемики между специалисти - за лекарствата, които не е ясно защо стават все по-скъпи, за клиничните пътеки, които все не достигат и най-вече за неизвестната философия на "проекта". Някъде извън официалните разговори оставаше най-важното - здравето, нервите и парите на онези, за които е направено здравното осигуряване.

Общественото недоволство от подигравката със здравето на хората вече е в критична фаза. Гражданинът Иван Лазаров се осмели да отправи жалба до прокуратурата за това, че са му поискани пари извън регламента. По неясни причини обвинителите обаче отказаха да се занимават с подобни "дреболии" и Лазаров е принуден да се жалва в здравната каса. Там вече тече проверка, която вероятно дълго ще продължи. Вярно е, че в конкретния случай става въпрос за малко пари - във фактурата пишело 76 лв., а му поискали още 195 лв. Вярно е, че му разрушили няколко зъба. Но не е вярно, че това е частен случай. В личните биографии на повечето от нас има поне по няколко такива инцидента. Практиката - пари без здраве, вече е масова. И когато някой се опита да разбере целия този хаос, обикновено получава високомерен отговор. И то е, че реформата е много сложна и няма пари. Къде са парите?

Какво ще стане с тези 400 000 български граждани? Няма да се лекуват или ще си плащат? Как ще постъпват лекарите с тях? Ще чакат да намерят пари за спешна операция като в сапунен сериал? Но тези хора скоро ще отпаднат от раменете на осигуряването. Интересно е тогава какво ще бъде обяснението.

А има доста държави, в които въпросът е уреден простичко - плащаш осигуровка - ползваш услуги, не плащаш - губиш права. При това не завинаги, а само докато възстановиш плащанията. Но, както се казва, защо да е просто, като може да е сложно. Огромният брой на хората, които не плащат осигуровки, е най-точният индикатор за това, че цялата система е погрешно измислена, погрешно реализирана и просто не работи.

Пари няма и заради растящите цени на лекарствата. Дори цените на българските лекарства станаха интересни. Всяка година намалява броят на платените и частично платените лекарства. Така е, но стане ли въпрос за цени, се атакуват само производители и търговци. Получава се добре познатата ситуация - бийте бизнеса. И се забравя, че комисия от няколко души всъщност води преговори и договаря цените. Всеки, който се занимава с бизнес, би обяснил, че клиентът, а не продавачът определя цената. По подобен начин стоят нещата и в ежедневието ни - ще купите ли маслото, което купувате, ако цената му необяснимо е 3 пъти по-висока от тази в съседния магазин. И колко скоро магазинът, който спекулира, ще фалира.

Оказва се, че при нас е различно. Търговецът определя цената, а комисията се съгласява. А след това се тръби, че нашите лекарства били 3 пъти по-скъпи от европейските. Една проста сметка показва, че ако цените на лекарствата се договарят по цените в Европа, ще останат достатъчно пари, включително и за включването в листата на 2 пъти повече безплатните лекарства. От ценовата бъркотия следва един много неудобен въпрос - ако търговците печелят 3 пъти повече, печели ли и колко някой друг? И ако този някой друг също печели, дали това има някакво отношение към закона?. Защото освен за закона, става въпрос и за нашите пари. И как по-точно съществуващата система за здравно осигуряване наблюдава и контролира пазара на лекарства, като защитава нашите пари и нашите права.

Пари няма, защото ние всички плащаме като овчарчета, всеки път, когато ни поискат пари - при личния лекар, в болницата, за изследвания, за болкоуспокоително и за подлога. При това, с ясното съзнание, че е незаконно. Незаконно, но кой от нас би рискувал своето здраве или здравето на близките си като откаже да плати? Незаконно и неморално, но колко са дискусиите на "бащите" на здравното осигуряване по този въпрос.

Плащаме, защото са ни прегледали, плащаме, защото частният кабинет на лекаря бил по-добър, защото болниците нямали това или онова, защото ни е писнало да чакаме за операция или изследване. И увлечени в плащане не виждаме, че един огромен паричен поток е насочен не там, накъдето трябва. Интересно е, дали здравното министерство и здравната каса са си направили труда да проучат колко милиона лева годишно плаща българинът за услуги, които са тяхно задължение. В бизнеса това се нарича пропуснати ползи и отговорните се наказват винаги много лошо. Но това е в бизнеса. И не става въпрос за частните кабинети - добрите лекари винаги са имали пациенти, а не онези, които се възползват от това, че сме в ръцете им.

Пари няма и защото липсва информационна система. Липсата на информационна система в началото на 21 век е срамно и позорно, а и опасно. Скандалът с проекта на информационната система пошумя, пошумя и заглъхна. А с това и няколко милиона долара. И сигурно е имало виновни, но те така и си останаха анонимни. Още по-странно е, че преди да се спре разработката, системата е била 90% готова. Сега информационна система няма. Да живее хартията. А това означава,че никой не знае например колко точно струва една операция, точно колко и какви лекарства се изписват на пациента и дали изобщо има такъв пациент. И не само това. Банална истина е, че информационната система позволява да се намалят злоупотребите и освен това осигурява важна аналитична информация. Но система няма и не е ясно кога ще има. А дотогава ще слушаме плача на здравната каса и здравното министерство, че разходите, особено за лекарства, растат, а пациентите са още по-недоволни и ще наблюдаваме с безсилие процеса на първоначално натрупване на капитала при чиновниците.

Пари няма, защото липсва елементарен контрол. Цялата система е измислена така, че зад паравана на високия професионализъм и лекарската колегиалност изчезват всякакви възможности да се разбере какво всъщност става и къде изчезват парите. Да сте чували лекар, който коментира пред пациент качествата на свой колега. Не. Тук действа закон по-силен от закона омерта. А може би и логиката, че чуждият пациент днес, е твой пациент утре. Но това са дребни проблеми. Големият проблем е в липсата на каквато и да било възможност да се контролира целият процес. Лекували са ви, но сте получили усложнения. Казват ви - случва се. А в нормалния свят за лекарска грешка ще получите обезщетение, с което да живеете години. Някой си е отишъл без време. Нищо. Остава само тъгата. А ако решите да потърсите правата си, ви пращат в съда. Вярно е, че това са житейски факти, но те се случват всеки ден. Принудени сме да търсим информация и справедливост сами. В цял свят това е работа на онзи, който всеки месец прибира от вас от пари. Онзи, който прибира парите, е длъжен да контролира - сам, не по сигнал, не след оплакване, а непрекъснато. Да контролира цените на лекарствата, да контролира подкупите, да контролира отношението към пациентите, да контролира професионализма на лекарите. Но не го прави. Защото е единствен - няма конкуренция, има само безкрайно спокойствие. Ако не ти харесва - откажи се.

Казват, че здравната ни система е прекрасна. Одобряват я всички международни институции. Но при нейното създаване, случайно или не, са направени сериозни грешки, които объркват живота на много хора. Вечното оправдание за липсата на пари, е най-лесният начин положението да стане по-сложно. Големият проблем на цялата система не е в липсата на пари, а в липсата на елементарен контрол. И ако днес един гражданин е поискал да потърси отговорност за безхаберието, то утре не е ясно още колко граждани ще нап равят същото. И тогава ситуацията ще стане наистина неудържима.
Гергана Загорова
в. “Монитор”, 6 април 2004г.