От доста време се оглеждах, откъде ли ще изникне пъвият по-влиятелен евроскептик в България. Все чаках ли, чаках, тъй като не бях склонен да се задоволя с хора от по-средна ръка, като Волен Сидеров, например.

Е, дочаках... Ето го! Току пред очите ни. Или, ако предпочитате, под носовете. При това действително влиятелен, тъй като министрите по презумпция би трябвало да бъдат именно такива, а въпросният субект, макар и по очевидно недоразумение, наистина е тъкмо такъв. Министър!

Министър Валентин Церовски. Един от людете, които продължават да карат българския народ да се чуди – знае ли какво иска да постигне това управление и ако знае – наясно ли е как и с какви по-точно хора би могло да го стори?

Министър Валентин Церовски – един от бащите на модерната напоследък у нас либерална демокрация, благодарение на когото още в началото на май Сметната палата установи, че имаме нула процента усвояемост на евро-парите по финансовия меморандум. Същият, благодарение на чиито безпримерни способности парите от Европа по проекта “Транзитни пътища 3” се усвояват с 18 месеца закъснение.

Тъкмо този неповторим факир на умното и своевременно неусвояване на средствата от еврофондове и еврозаеми, оказва се, засега е най-влиятелният евроскептик у нас. Или поне така излиза от собствените му думи.

Защото вместо да си посипе главата с пепел и да се оттегли в манастир, където не би могъл да бъде чак толкова вреден, вместо поне да осъзнае своята очевадна непригодност и да си подаде оставката, министър Церовски предпочете друга линия на поведение. Той реши, че най-удачно е да ревне гороломно и да заяви, че вина за неусвояването на средствата по програмите ФАР и ИСПА носи... Европейската комисия.

Тази именно ваджишка Европейска комисия, видите ли, поставяла такива условия за усвояването на отпускатите средства, че вързвала ръцете на великия министър Церовски и по никакъв начин не му позволявала да организира тяхното народополезно изразходване. Заради тези именно жестоки условия министър Церовски просто нямало как да провежда търгове и нямало на кого да отпусне тези пари, та макар и много да му се искало да го направи.

Уви, имаме пример, в който безочието е обилно гарнирано с най-прозаична глупост, от която можем само да занемеем.

Дават му щедро средства, а той се оплаква, че поставят условия как тези средства да бъдат изразходвани и посредством какви фирми. Ще поставят, разбира се. Това им е работата, още повече, че вече са парени и именно поради тази причина сега старателно духат кашата. А денят, в който министър Церовски ще има думата по условията, по които ще бъдат харчени някакви пари, ще бъде денят, в който ТОЙ даде средства за харчене на Европейската комисия и нито ден по-рано. Засега този светъл ден не е настъпил, а от министър Церовски се очакват по-малко нелепи оплаквания, по-малко смехотворни оправдания и повечко старание.

Що се отнася до самата Европейска комисия, вероятността тя да обърне някакво внимание на хленченето на министър Церовски не е по-голяма от тази Ясер Арафат да бъде обявен за почетен гражданин на държавата Израел. Най-много в Брюксел отново да ни се посмеят, посмеят, пък после да ревизират (редуцират) средствата, които ни отпускат, което би било съвсем резонно, при условие, че заради титани на мисълта като министър Церовски, не сме в състояние да похарчим онова, което вече ни е дадено.

Жоро Георгиев