Пиша този коментар минути след поредния фарс, на който присъствах, при това не къде да е, а в Регионалната библиотека в Добрич.

Срам ме е от това, в което се е превърнал градът ми, родината ми, а още повече ме е срам от това, че детето ми трябва да расте в тази среда. За втори път (след Иво Инджев) присъствам на опит за възпрепятстване на ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА!!!

Този път авторът е друг - Александър Йорданов, но "патриотите" са същите, този път водени лично от своя лидер Костадин Костадинов. Безцеремонно, грубо, млади хора, с изкривени лица, в опит да докажат правотата си – надвикват, не изслушват, обвиняват, квалифицират…

Дошли от всички краища на страната, за да попречат на… представянето на една книга. Патриоти е в кавички, защото по-силно викат в защита на Русия, отколкото на България.
Не съм си представял, че мога да попадна в толкова отровна среда, при това в библиотеката на Добрич.

Но когато ехидните усмивки на старите партийни другари контрастират толкова ярко с безсилието на малцината, които все още продължават да отстояват демократичната идея, отчаянието е слаба дума.

И когато и полицията не проявява решителност да предотврати този ПОЗОР в един културен институт в центъра на Добрич, намерете ми по-силна дума от отчаяние. А целият този фарс се случва и пред очите на кмета и един от заместниците му.

И може би има нещо символно в това, че точно на 16 април – Денят на Търновската конституция, правото на силата (който вика по-силно и е по-здрав физически) надделява над силата на правото! ОТЧАЯНИЕ!

И тук не става въпрос за книгата или нейния автор, но на 16 април, в 21-и век, в уж демократична България – да представяме книга с охрана и полиция е ПОЗОР.

Ще бъдем престъпници, ако оставим децата си да растат в тази тиня!/dobrudjabg.com