Като начало на 63 години, а по-късно и на по-висока възраст ще се излиза в пенсия, според Тотю Младенов. Той се презастрахова с изискванията на ЕС и с икономическата криза. И без подобно извинение е ясно, че тенденцията е правилна. Без увеличаването на възрастта за пенсия не е възможно да се увеличават и самите пенсии. Всичко друго противоречи на елементарната математика и притиска пенсионното осигуряване до стената. По времето на Бисмарк, когато е бил създаден сегашният модел на социално осигуряване в Германия, възрастта за пенсиониране е била 70 години. Нужно ли е обаче в наши дни да се работи - както едно време - чак до смъртта? Разбира се, че не.

До последен дъх
И все пак: тенденцията на повишаване на пенсионната възраст е забележима навсякъде в Европа. В Германия в момента пенсионната възраст е 65 години, но от 2012 година нататък ще нарасне до 67. Според експерти на Централната банка е необходимо да се работи дори до 69 години, за да се покриват разходите по пенсиите. Разбира се, важна е не само официалната пенсионна възраст, а и реалната - т.е. тази средна възраст, на която според статистическите данни хората в една страна излизат в пенсия.

В България тази реална възраст е по-висока от официалната, според данни от 2006 година. С други думи - хората сами коригират грешките на системата, включително и чрез разрешеното сега недомислие да се получава едновременно пенсия и заплата. Важно е и друго: увеличаване на пенсионната възраст без специални мерки, които да стимулират оставането на по-възрастните на трудовия пазар, ще си е чиста дискриминационна мярка срещу белите коси или нещо като реално намаляване на пенсии. В България има нужда и от силно подобряване на условията на труда, така че хората да не са още на 50 години съсипани и "прегорели" от стрес, свръхнатоварвания и нездравословна среда.
Как Германия стимулира заетостта на по-възрастните? Фирми, които назначават хора над 55-годишна възраст, получават определени бонуси в рамките на социалноосигурителните плащания, както и данъчни облекчения. В България липсата на квалифицирани кадри за редица отрасли донякъде играе ролята на естествен стимулатор за назначаване на по-възрастните, но какво ще стане със слабо квалифицираните и необразованите? А те не са малко. Не са малко и пролуките, през които изтичат пенсионно-осигурителни приходи.


Разширяването на осигурителната основа - или на броя на хората, които внасят пари в системата, е важен фактор за страна като България, която и без друго е сериозно поразена от масовото укриване на доходи. Доста съмнително е обаче дали бизнесът в България може да изпълни поетото задължение да контролира и санкционира нелоялните работодатели, които осигурават служителите си на нереално ниски доходи. Затова пък качването на минималните осигурителни прагове за редица професии е добра стъпка.

От всичко по нещо
В едно отношение поне българската пенсионно-осигурителна сестема е доста модерна. Тя предвижда задължително допълнително частно осигуряване за по-младите. Важно е този модел да се разширява и да се стимулира с нови данъчни облекчения и бонуси. Защото без лична отговорност и активност пенсиите в бъдеще ще са недостатъчни за нормален живот. Преди време министър-председателят на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Юрген Рютгерс силно провокира с репликата си "Повече деца вместо индийци". Тогава ставаше дума за това дали да се допускат чуждестранни специалисти на работа в Германия.

В България явно има консенсус срещу вноса на чуждестранна работна ръка. Следователно възможностите за бъдещо благоденствие на пенсионно-осигурителната система не са чак толкова много: по-продължителна работа и до по-късна възраст, повече лични спестявания и допълнителни частни осигуровки, или - раждането на повече деца. А може би - от всичко по нещо.
Бистра Узунова/Дойче веле