Провалът на сделката за приватизация на активите на българския тютюнев монопол “Булгартабак” е факт. Факт е, че един стратегически инвеститор напусна страната, разочарован от българската политическа действителност и няма как това да не се отрази на българската икономическа реалност.
Въпросът за отговорността обаче остава.
И колкото повече наближават изборите, толкова повече този въпрос ще става предмет на ожесточени спорове.

Точно поради тази причина честният анализ, касаещ отделните мнения “за” и “против” сделката (и кой точно носи отговорността), би трябвало да се основава на аргументиран поглед върху последиците от провала далеч след изборите.
Налага се да погледнем и малко по-далеч от носа си. Тоест, извън България.
Именно по-широкият поглед в дългосрочна перспектива показва една доста мрачна картина.

Тютюневият отрасъл като цяло се счита за обречен във всички цивилизовани страни. Вредата от пушенето се счита за аксиома, неподлежаща на коментар, а процентът на отказалите цигарите расте с всяка изминала година.
Тези факти обаче не са оправдание за случващото се в България с държавния тютюнев монопол “Булгартабак”. Даже напротив - отблъскването на стратегически инвеститор в подобна безперспективна област е равносилно на национално предателство. В края на краищата на всяко нещо под слънцето са му отредени точен брой дни и преждевременната смърт си има само едно име – убийство.

Ако изхождаме от досегашната практика в подобни случаи оттеглянето на БАТ от България ще доведе до следната поредица от свързани събития:
Има сериозна вероятност да се появят нови купувачи, които вицепремиерът Шулева не случайно определи в графата “съмнителни”.
Появата на подобен род “купувачи”, също като при скачените съдове, ще докаже автоматически сериозните подозрения, че някой е плащал за изгонването на БАТ.
Не е далеч от ума абсурдната логика, че въпросните “купувачи” ще дойдат от страна, в която същите тези изгонени БАТ и най-много още една или две англо-американски компании държат… цялата тютюнева промишленост.
Последиците са очевидни.

Производството на тютюн на територията на Република България ще продължи, но производството на тютюневи изделия, най-вероятно, ще бъде изнесено в друга страна.
Просто е прекалено голяма вероятността липсата на опит в бранша да е основното качество на инвеститор, който попада в графата “съмнителен”.
Тоест, от тук нататък трябва да говорим по–скоро за посредник, печелещ от изнасяне на производството на български цигари в друга страна.
И ако тази страна е съседна…
С преобладаваща религия ислям…

Изводът се налага от само себе си – българските производители на тютюн попадат в пряка зависимост от производителите на тютюневи изделия базирани в… друга страна.
Нека да го кажем направо – гласоподавателите на ДПС попадат в пряка икономическа зависимост от Турция, ако този сценарий се реализира.
На този етап всичко това са по-скоро вероятности.

Ако тази поредица от събития стартира своята собствена реализация (въпреки различните възможни мутации), тогава ще станат ясни две неща – кой изгони БАТ от България и на каква цена.
И още нещо!?!
При положение, че фирмата посредник е с руски капитали, това ще е просто обяснение за изключителната, висока чувствителност на БСП по отношение на тази приватизационна сделка. Сложното обяснение ще е отвъд понятието “руски капитали”. Който се обзаложи, че произходът на тези “руски капитали” ще е свързан с определени среди в Русия, за които е известно, че гравитират около бивши и настоящи тайни служби с имперски амбиции, най-вероятно няма да сгреши.

За ДПС изгодата е съмнителна. Пряката зависимост на електората им от чужда държава, пък била тя и Турция, означава пряка зависимост и за ръководството на ДПС, което зависи от същия този електорат. Във всеки случай от тук нататък и 100 българи да има в депутатските листи на ДПС, убедеността на обществото за пряко участие на движението във фарсът “Булгартабак” на практика ликвидира всички усилия за отваряне партията. Ако не дай боже, тази засега само мисловна конструкция се реализира, трябва да е ясно, че ДПС повече не може да се нарича българска политическа партия.

За глупостта ширеща се в дясно няма друго обяснение освен алчността на политическите лидери, самонарекли се десни. Другото обяснение наистина е… глупост. Защото, ако тези глупаци не са взимали рушвети (не им е за първи път да се облажват с паричките на Лучански, например) докато продават националните интереси на страната, значи ситуацията в дясно е наистина безнадеждна. Да сътвориш подобна чудовищна простотия, само защото мразиш царя с патологична сила и не можеш да си контролираш страстите, това е… просто не може да бъде квалифицирано.
Комунистите поне знаят защо го правят!

Антон Луков