Попадаме на парадокс! Гласът, който няма конкуренция със своя изключителни тембър и диапазон не само у нас! Артистът, който още с появяването си на сцената създава магнитно поле и всяко негово изпълнение се посреща с бурни аплодисменти, в годината на своя осемдесетгодишен юбилей получава странни предложения за честване! Предложения, които по-скоро могат да се приемат като обида! Защото маестро Никола Николов с превъплътените от него образи в най-големите оперни театри у нес и в чужбина, без никакви резерви от публика и специалисти, се нарежда в двайсетицата на най-добрите тенори в света за всички времена!

А в момента, макар и на една почетна възраст, вее още е с глас. И най-важното - има ученици. Един концерт с тяхно участие, към което и той да прибави някой друг „сол”, би било едно добро решение. Защото един магнетичен певец с многобройни почитатели, да се чества с негови записи, колкото и добре да разкриват неговия талант, се ритат с широтата на неговата душевност, с разбиранията му за достойно изживян път! Може би едно по-достойно честване биха му организирали в Ню Йорк (в "Метрополитен" още помнят неговия Дон Хосе от „Кармен”), Милано, Неапол, Палермо, Мюнхен..., а защо не и в Лондон, в „Ковън гардън”, където четири сезона подред изпълнява ролята на Радамес от "Аида"?!

Една от главните черти на изкуството на Никола Николов е искреността. Точно на този компонент се спира диригентът Чудновски. В Новосибирск той ръководи спектакъл на "Бохеми" с участието на Николов и съпругата му Лиляна Василева. След като дочаква аплодисментите, казва, че има три начина за изява на сцената — ефектен, позьорски и без ефекти. Николови са въплъщение на третия начин!

Малко по-късно, пак двамата след представление на "Бохеми", в националната опера в Будапеща се покланят на публиката 27 пъти! Ето какво значи да пееш и да играеш без ефекти, макар изявата ти да е с необикновен ефект! Но каква е ролята на първите седем години за един бъдещ певец като Николов, които така или иначе оказват влияние върху неговото развитие.
- Баща ми почина на 36 години. Майка ми беше кротка жена. Гледаше нас, четири деца и роднини. Това, което чувства, го таеше в себе си, не го изливаше. А това е много лошо. В махалата имаше леяри. Между тях имаше един малко откачен. Веднъж той тръгна за гарата, като за компания взима и нас дечурлигата, които бяхме на по шест-седем години. Качи се в един вагон и в това време го хванаха! Вземал пломби. На въпроса "Сам ли си?" той посочи нас. Заведоха ни в участъка. Дойде един пристав, който ни удари по четири шамара. После последва още един бой, от баща ми. Тогава за първи път влязох в участък. Боят свърши работа.

Една случка пак в тези първи седем години, спасява маестрото от един порок, който може да се нарече и бич на човечеството.
- Обичахме да ходим до околовръстната линия. Това е Коньовица. Там растеше царевща. Вемахме нейната коса и си свинихме цигари. Но ето че се опуши. И тогава изядохме по един бой. И оттогава до днес не съм пропушил!

Още от малък Никола Николов е обичал да пее. Заедно със свой братовчед, който е бил акордеонист, и един свой съученик, посещавал вечеринки. Тогава на мода е била „Мама султанто величе”! Този италиански бисер му е носил много аплодисменти! В същото време е пеел в училищния хор.
- Но исках компетентно лице да ме чуе. Да разбера имам или нямам глас. В махалата имаше един артист - Любчо Младенов. Беднъж той сподели, че зет му Милен Паунов е певец. Попитах го при кого учи и ако е възможно, да ми даде неговия адрес. И така, намерих улицата и кооперацията, в която живее този педагог. Два часа стоях отвън и слушах пеенето, което идваше отвътре. Представях си го много сериозен и строг. Най-после се престраших. Позвъних. Излезе едим горе-долу колкото мен висок мъж с прошарени коси. Посрещна ме с усмивка. Казах му, че желая да ме чуе. Влязохме в студиото. Изпях наколко тона. Стигнах до крайното „до” на трета октава... "Я нещо да ми изпееш". Изпях ария на Каварадоси... "Приятно лирично тенорче... - казва моят бъдещ професор Събчо Събев. - С постановката гласът се увеличава три-четири пъти. Разбира се, като му се намери резонаторът..." Прие ме. Не ми е взел и стотинка!!! Молех го да оставам да слушам как пеят другите. А той веднъж се обърна към тях: "Виждате ли го тоя малкия (тогава бях на шестнадесет години)! Той ще ви продаде! Купува всичко!" Още в началото ми хареса звукообразуването.

- Ролята, която Ви е донесла най-голямо одобрение от публика?
- Тя не е една. Предпочитал съм веризма и импозантните романтични опери на Верди! Винаги съм се стремял да кажа нещо с пеене. А това е италианското определение за певеца. За този, който пее хубаво, с чувства, се казва "диче бене", а за другите - пее само тонове.

- Ако Верди и Пучини бяха живи, бихте ли ги попитал нещо?
- Нищо не бих ги попитал, защото в своите ремарки към оперите си казват всичко! Дери по техните ремарки можеш да поставиш цяла опера! Сега мнозина се стараят да осмислят посвоему шедьоври, но звучат кухо, след като остават извън замислите на авторите.
Пучини е незаменим със своите ремаркн. А Верди сигурно е бил и вокалист! При него едно "до" е лесно, докато при Вагнер тежи!

- Бихте ли направил една Ваша класация на най-добрите тенори от миналото до днес?
- Когато се влезе в трупата на най-добрите, всички са големи. As съм се учил, така да се каже, инстиктивно, от Джили. После разбрах, че това е школата на Събчо Събев. Харесват ми Тнто Скилаа, Партеле, Франческо Мерли. С последния се запозмах в Италия, приличаше на бакалин. Карузо, Маарио дал Монако, Павароти, Доминго, Карерас, Алфредо ди Стефано е актьор певец. С Мария Калас бяха хубава двойка.
След един концерт в Москва заеджо с Гяуров и Узунов, Николов е бисиран след изпълнение на арии от "Бохеми" и "Тоска". След последното спускане на завесата при Николов идва известният диригент Самосуд и ученикът на Станиславски Баратов. "Като ви гледаме и слушаме - започва Самосуд - вие сте роден за Ариго от "Сицилиански вечери" от Верди! Имате ли нещо против да пеете на премиерата в Болшой театър?" Тогава Николов с присъщия си темперамент отговаря "Как ще имам..."

- Каква е ролята на Лиляна Василева във Вашия творчески живот?
- Първо като партньор е незаменима. На сцената е алтруист, а не егоист. Между нас се получава един взаимен контакт, много ярко изразен в "Бохеми" в Будапеща, а и на варненска сцена, откъдето започнахме нашия път.

- Дългата Ви кариера paзкри ли пред Вас някаква истина?
- Тъй като певецът прави саможертва, много важно е да спазва някакъв нормален режим. Да няма скитане, забави. Да се поддържа постояна форма. Защото веджъж или два пъти да не те харесат, изпадаш от играта...

- Пеенето направи ли Ви богат?
- Направи ме духовно богат. Зад гърба си имам 30 централни роли, реквием на Верди, много канцонети и песни. Човек не може да има по-голямо богатство от това да бъде приет от публиката!

- Много артисти се качиха на политическата сцена, Вие бихте ли се кандидатирал за депутат?
- Никога! Никога! Не съм аполитичен, но не се занимавам с политика. Наблюдавам, гледам какво става. А това, което става у нас, е един специален режим! Режим на анархия! Три пъти анархия! Шестнайсет години да не можем да се оправим! Социализъм имаше и в Полша, Унгария, Чехия... Такова чудо, каквото е у нас, никъде няма. Играем си на избори! Сигурно ще се оправим. За младите сега положението сто на сто ще се оправи. След буря идва слънце...
СТЕФАН ВЕНЕЦИАНОВ