- Ваше Превъзходителство, на 14 юли ще откриете новите помещения на Алианс Франсез във Варна. Какво е мястото на морската столица върху франкофонската карта на България?
- Варна и нейната област допринасят по значителен начин за процъфтяването на франкофонията и на френското присъствие в страната и са взети всички мерки за гарантиране на това място на франкофонията. Залогът е голям предвид значимостта на Варна в икономически план, по отношение на студентите, които се обучават тук, развитието на туризма на Черно море и икономическата динамика. Скорошното създаване на лиценз за хотелиерските професии “по френски образец” недалеч от Варна, в Албена, е пример за проект, който доказва силните сходства между желанието на младите от региона да получат квалифицирана подготовка в туристическата професия, която трябва да се развива в този регион в процес на разцвет, и загрижеността на французите да осигурят разпространението на ноу-хауто по отношение на начина на посрещане на туристи. Що се отнася до Алианс Франсез във Варна, той принадлежи на мрежата от осем френски алианса в България и е много динамичен елемент от нея. Въпреки, че току що чествахме неговите 100 години, това е все още една млада, достойна за уважение институция, пълна с ентусиазъм и динамизъм, ръководена от изключителен екип с много уважаван председател, г-н Иван Станчов. Поради този именно динамизъм и многобройните си дейности, както културни, така и езикови, в партньорство със “Сосиете Женерал Експресбанк”, ние пожелахме той да се сдобие с нови помещения, съответстващи на мястото, което заема в града. Поради това бе важно тазгодишният френски национален празник да бъде също така празнуван по още по-тържествен начин във Варна.

- По време на последното Ви посещение във Варна, засегнахте въпроса относно производството на френски фрегати тук. На какъв стадий е проектът?
- Съобщението при посещението в Париж на българския министър председател, г-н Сергей Станишев, че са открити преговорите за закупуването от българския флот на няколко корвети на френското предприятие “Армарис” надявам се ще ни позволи да конкретизираме големите амбиции за сътрудничество с Варна, които имаме. “Армарис” избра един български индустриален партньор, “Булиард”, който ще бъде тясно свързан с построяването на тези кораби, и което ще позволи Варна отново да се превърне в център на корабостроенето именно чрез поръчки за износ за трети страни. В този дух “Армарис”, в сътрудничество с “Булиард”, декларира интереса си в рамките на приватизацията на ТЕРЕМ “Флотски Арсенал”. Стратегически партньор от високо равнище и в дългосрочен план е в процес на създаване на връзки в областта на военноморските сили. Варна първа ще се възползва от това.

- Можем ли да очакваме подобряване на френско-българските отношения в областта на инвестициите в област Варна? Какви са бъдещите перспективи?
- Варна днес е седалище на най-значимата френска инвестиция в България, “Сосиете Женерал Експресбанк”. За десет години, тази банка се разви много силно и до края на тази година ще има 140 филиала в страната. Независимо, че става въпрос за цяла България, а не само за региона, това е залог за неговото процъфтяване. Има още една важна френска инвестиция в сферата на недвижимото имущество, а именно фирмата “Евросилекс”. Тя управлява днес повече от 10 проекта, тоест около 1500 апартамента и 150 000 кв. м терени в развитие в градовете Варна и Каварна. Освен дейността си в областта на недвижимото имущество, фирмата разшири дейността си в сферата на обзавеждането и на информационните и комуникационни технологии, чрез създаването на филиал за вътрешен декор под наименованието “Юник Дизайн” и дружество “2Ж Медиа”, специализирано в провеждането на рекламни кампании, илюстративни материали и интернет сайтове. Последният филиал на групата, дружество “Рент’лидейс”, създадено през 2007 година, администрира и дава под наем имоти на “Евросилекс”. Можем също така да очакваме, че освен “Мосю Бриколаж”, който присъства във Варна от дълго време, тук ще се настани скоро и едрата френска търговска мрежа. Мисля си съвсем естествено за “Карфур”. Няма съмнение, че динамиката на Варна, нейната отвореност към всички страни от Черноморския регион, могат да я превърнат в привлекателен център за френски инвестиции. Искам също така да поздравя прекрасното сътрудничество между градовете Марсилия и Варна. Тези два големи морски града имат много общо. Марсилия е развила интересно сътрудничество с Варна относно създаването на навигационна база в града.

- Какви ще бъдат приоритетите на френското председателство на Европейския съюз?
- Франция предлага ЕС да акцентира през този семестър върху четири основни теми, които имат конкретно и полезно приложение за гражданите и за Европа. На първо място, става въпрос за Европа на енергетиката: за да се гарантира общата ни стратегическа сигурност в тази област и да се дадат дългосрочни отговори на конкретните реалности, с които се сблъскваме всеки ден, а това е например цената на бензина. В същото време трябва да се извади на преден план движещата роля на Съюза при преговорите водени на световно равнище за по-добра борба срещу климатичното затопляне. Това ще мине през определянето на много амбициозни цели по отношение на редуцирането на газовете с парников ефект, развитието на възобновяемите енергии (които трябва да достигнат до 20 % от общото производство на енергия), и подобряването на енергийната ефективност (коята да нарастне с 20 %). След това става въпрос за прилагането на Пакт за имиграцията и убежищата с цел не да се затворят границите, а да се гарантира, че движението на хора ще става по регламентиран начин, в добро сътрудничество със страните по произход, и в съблюдаване естествено на изискванията на правото на убежище. Пактът, който Франция предложи на своите партньори, обхваща по глобален и разумен начин всички тези въпроси. Той би трябвало да бъде приет от европейските ръководители в средата на октомври т.г. Засилването на Европа на отбраната е третият приоритет. Ние трябва да сме способни да осигурим ефикасно и по автономен начин защитата си от нови заплахи като тероризма, като способстваме за мира и стабилността в останалата част на света. Желаем например да създадем резервен капацитет от 60 000 души, за да може Съюзът да се разгърне ефикасно във всяко едно огнище на сериозна криза, ако за това има съответната воля. Накрая, четвъртият приоритет, трябва да помислим по въпросите на утрешното европейско земеделие, за да можем да задоволяваме собствените си нужди в тази област, като бъдем и достатъчно конкуретноспособни, с високо равнище на изисквания за опазване на околната среда и здравето на нашите граждани; земеделието е в сърцевината на залозите на обществата ни; необходима е обща могъща селскостопанска политика, която да може да отговори на всички предизвикателства.

- Болшинството от трудовете, които сте написали са посветени на Лисабонския договор и на Европейския конвент. Как ще коментирате ирландското “не”. Може ли да се говори за нова европейска криза?
- Това не е криза, но наистина е лоша новина. Ирландското “не” създава трудности в смисъл, че ще забави влизането в сила на Лисабонския договор, но не е от естество да спре процеса на ратификация, който вече е извършен в 21 държави членки, както наскоро това показа Обединеното кралство, което ратифицира Лисабонския договор една седмица след ирландския референдум. Междувпрочем изключено е да се предоговаря отново договора. Вече 15 години се говори по институционални въпроси, които да позволят на европейското съграждане да напредне. Съгражданите ни от страните от ЕС желаят от сега нататък да се премине на друг етап и Европа да се развива конкретно по начин, който да подобри ежедневните условия на живот и да се противопостави на големите предизвикателства, които се изпречват пред нея. Що се отнася до решението на ирландския народ, то е суверенно и трябва да бъде зачетено такова, каквото е. Това е очевиден знак, че, противно на често разпространяваната идея, Европа не е технократска конструкция, където малките по размери страни нямат думата. Но от сега нататък, топката е в полето на ирландците. Те трябва да направят предложения по време на следващия Европейски съвет на държавните и правителствени ръководители през октомври т.г. Не се съмнявам във волята на властите на тази страна, за която всеки знае, че е дълбоко свързана с Европа, от която се е възползвала много, да излезе от трудното положение, в което я постави.

- Къде и кога ще се проведе следващото разширение на Европейския съюз?
- Много вероятно то ще засяга Хърватска, която, според постигнатите резултати съгласно критериите по присъединяването, би могла да влезе в ЕС около 2010 или 2011. Но, за да стане това, трябва непременно Лисабонският договор да бъде в сила. Това е необходима предпоставка, както подчерта президентът Никола Саркози. Колкото до другите страни от Западните Балкани, те, от своя страна, по географското си разположение, имат естевствено призвание да се интегрират също към ЕС. Всичко това не предопределя обаче датата, на която тези страни ще влезат реално в ЕС.

- Критиките на Европейската комисия се отнасят главно до недостатъчните усилия на българското правителство в областта на правосъдието и вътрешните работи.
- Европейската комисия ще публикува на 23 юли нов доклад относно развитието на положението в България, но също и в Румъния в областта на правосъдието и вътрешните работи. Трябва да изчакаме това, което ще констатира Комисията в този доклад. Мога все пак да Ви кажа какво е моето усещане по въпроса, което е именно, че този механизъм на наблюдение, на който са подложени България и Румъния, изобщо не е дискриминационен, нито несправедлив. Той се основава на договорите и е необходим и полезен, защото обстановката в тези две страни все още създава проблеми, дори и нещата да напредват в правилната посока. Що се отнася до България, ние се доверяваме на министър председателя, г-н Станишев и на близкия му екип. Това, което ние сега очакваме, това са очевидни резултати; тоест да видим, че големите престъпници са арестувани и осъдени, както и изпратени в затвора. Това не е лесно, но това е целта, която трябва да бъде достигната. Българският министър председател винаги ще може да разчита на подкрепата на Франция и на ЕС в този смисъл, защото, както знаете, този механизъм няма за цел толкова налагането на санкции, колкото да се помогне на усилията ви и да се окуражи тяхното продължаване.

- Ваше Превъзходителтво, каква би била националната черта, която би отличила българите от останалите европейски граждани?
- Фактът да бъдеш в Европа единствената страна едновременно със славянски и източноправославни традиции, намерила там своето място, едно много оригинално място, което е от изключителна гордост за българите: а именно усещането за единственост по отношение на останалите народи в ЕС, но също така и по отношение на другите народи от региона на Балканите! Вярно е, че щом човек пристигне в България, той е обхванат от това своеобразие, което се проявява чрез един много силен символ: кирилицата! Тази азбука, която българите са дали на източните славяни, и чието място са отстоявали с разбираема и оправдана войнственост, включително до наименованието на единната европейска валута, Еврото. Българите междувпрочем са могли да установят, по този повод, до каква степен Франция ги поддържа и ще ги поддържа винаги в подобни случаи, в името на културното разнообразие, към което и двата народа са дълбоко привързани!
Въпросите зададе Васил Тоновски