Страстните пазарлъци около поста на Красимир Симов, дразнят омерзените свидетели на поредния политически фарс.
Ако обаче погледнем на случващото се оптимистично (винаги има по-лошо), ще забележими неща, които са далеч по-дразнещи от някакви си там пазарлъци.
Всъщност, точно в ситуации като тази, “нищонеправенето” е първият смъртен грях, водещ директно в ада “нищонеправещите” политици.

Странното в случая е, че ако някой във Варна е имал намерение да дава битка на БСП, то този някой едва ли скоро ще получи по-добър шанс за това.
В дясно, обаче, само се плюнчат и ... нищо.

Сякаш никой не го интересува кой ще владее изключително важната позиция председател на общинския съвет в третия по големина град на страната.
Иначе, като ги питаш, всички са антикомунисти - девети септември бил това, паметника на съветската армия бил онова и прочее.

Ама някой да даде реална битка на БСП-Варна? Просто така за разнообразие. Да се види, че има бойци, има мерак за себедоказване, за отстояване на интереси, за защита на позиции и в крайна сметка има желание за формиране на реална алтернатива на левия кмет Кирил Йорданов и лявата политика в общината.
Ясно е! Това дали настоящия председател Симов ще остане или няма да остане на поста си, зависи не само от БСП. Без съмнение варненските социалисти имат подкрепата на изключително мощно корпоративно влияние и частни бизнес интереси, групирани около различни приятелски кръгове.

Тоест в БСП са разбрали простата истина, че “Война се печели със съюзници”.
И преговарят. Преговарят с всички за всичко.
Даже помежду си преговарят.
А в ... дясно?

Можеха да опитат да се разберат, ако е необходимо, дори на национално ниво.
Само че същите тези така наречени национални лидери, които за щяло и нещяло спускат директиви отгоре и непрекъснато напомнят на местните структури в провинцията кой дърпа конците, сега ....мълчат.
Никакви ги няма.

А можеха да използват конкретния случай около кризата с председателското място във варненския общински съвет за да се опитат да постигнат някакъв вид координация помежду си. Можеха дори да наложат такава във Варна в името на крайната цел. Както налагат нови областни шефове, така могат да наложат и кауза. Нали?

А сега излиза, че за тях наистина е без значение кой ще бъде председател на общинския съвет във Варна.
Очевадно е, че не се наблюдава някакво особено силно желание да се дава битка на БСП. Не се наблюдава и някакъв изключителен ентусиазъм да бъдат елиминирани корпоративните интереси или влиянието на частните бизнес интереси гравитиращи около БСП.

Ако отново погледнем на нещата оптимистично, току виж отново се потвърди мъдростта на зевзеците, че винаги има и по-лошо.

Тези така наречени десни лидери освен че нямат желание, май и не...могат.

Антон Луков