Би трябвало онези, които си спомнят раждането на сдружение “Гражданска инициатива - Варна” в не толкова далечната 1999г., да са ... достатъчно.
Тоест, в достатъчна степен има готов отговор, ако някой днес реши, че основното предназначение на сдружението е да бъде нечия “банка-кадри”.
Истината е, че в началото процесът на самоорганизиране бе доволно непозната материя за всички преки участници в тогавашните събития. Все пак за първи път в страната нещо такова като гражданско сдружение успя да се наложи по толкова категоричен начин, при това в толкова тежки избори.
Някои неща, обаче, са ясни и безспорни.
Факт е, че в основата на сдружението “Гражданска инициатива –Варна” стоят трудът и амбициите на хората от тогавашния предизборен щаб на кандидата за кмет Борислав Ралчев. На много по-късен етап, отчитайки, че в тази инициатива има хляб, се включиха влиятелни лица от прякото обкръжение на варненския кмет Кирил Йорданов. Появиха се, разбира се, и много други хора, всеки със собствените си пристрастия, политическо минало и бъдещи цели. Специално лицата от обкръжението на Кирил Йорданов бяха наясно, че прякото влияние на БСП в новата кметска администрация трябва да бъде уравновесено чрез някаква алтернатива.
Сдружението “Гражданска инициатива-Варна”, обаче, е нещо много повече от някаква си вътрешнокланова алтернативна разменна монета между БСП и нейния любим кмет. Тези, дето се опитват да пробутат приказки за някакви общи “Банки-кадри” и прочее, могат да си говорят подобни глупости по тлаки и седенки, колкото искат. На техни си тлаки и седенки!
Най-малкото, защото сдружението има почти толкова общински съветници, колкото ги има и “Новото време”, например.
Факт е, че “Гражданска инициатива-Варна” може да си позволи да има своя собствена позиция.
Факт е, че “Гражданска инициатива-Варна” може да си позволи и да преговаря с когото си пожелае.
Факт е, че резултатите от разговорите на “Гражданска инициатива-Варна” може и да са за сметка на интересите на трети лица.
Стават такива работи по-белия свят.
Понякога!

Антон Луков