Финалът на политическото полугодие този път си заслужва прегледа. Някои институции на местната власт излязоха в лятна отпукса след драматични промени. Персонални при това.
Сменен бе дългогодишният председател на общинския съвет Борислав Гуцанов от БСП с Николай Апосотолов от ГЕРБ. Сменени бяха и шефовете на комисии в съвета и бордовете на общински фирми.
Всички помнят как стана смяната (с НЕполитически средства). Не случайно напоследък в общественото пространство витаят въпроси от рода на „Колко още полицейщина можем да поемем?“.
Едно уточнение! В случая с Варна по-точното определние на проблема е „милиционерщина“.
Тоест степента на опростачване е една чертичка по-нагоре по скалата, отчитаща провинциалните властови комплекси.

Имаме обаче и добри новини!?!
Забелязва се завръщането на политиката във варненския общински съвет.
Социалистите гласуват единно, заедно с всички, които се самоопределят като леви.
При десните ГЕРБ и СДС все още не могат да разчитат 100 % на ДСБ, но и за това положение си има обяснение. В центъра едната дружината се води от Янко Станев, а другата от Неделчо Михайлов.

Само бизнессъветниците (онези които още не са опандизени) като едни същински сираци... гледат във всички посоки с влажни оченца и търсят своята поредна мила мамичка, която да налазят.
Точно заради тях първите бели лястовици на нормализация срещат бясната съпротива.
В бизнесплановете им политическият дебат НЕ е на дневен ред.
На техен терен се спори за интереси и толкова – дебатът започва с „къде е моето“ и никога не стига до въпроса „как е най-добре да бъде свършена дадена работа?“.
Странното в случая е, че сме свидетели на страховит пример за това как човешката природа си взима своето. Повечето варненски бизнессъветници са или биши комунисти, или бивши милиционери (а някои от тях са и бивши доносници).
Би трябвало поне да симпатизират на БСП и Гуцанов. Обаче тези днешни ударници на капиталистическия труд не щат да таковат нито партията с главно П, нито лявата идея за светлото бъдеще. Направо си е таковало таковата!
В очите им гори живото доказателство за историческата непреходност на негово величевство ПАЗАРА!
Адам Смит пасти да яде!

И все пак! Работата в общинския съвет си има чисто количествени параметри – брой сесии, брой решения, брой зададени въпроси към кмета, брой заседания на комисиите и т.н.
Сериозна част от тях зависият пряко от инициативността на кмета и администрацията му. Не може да бъде обвиняван един общински съвет, че не работи достатъчно, ако същевремнно не постъпват достатъчно като обем и качество предложения за решения.
Преди беше „лесно“ – политически дебат нямаше, просто защото кметът (Кирил Йорданов) и председателят на ОбС (Борисав Гуцанов) бяха представители на левицата. Първият внасяше предложние, вторият осигуряваше гласуването.

Вече не е така. Има дискусия!
На какво ниво е самата дискусия – това е подробност. Важното е, че я има!
Разбираем е вопълът в ляво. Фенове на демокрацията там няма. За тях стройният ред и гласуването анблок е фикс идея, показваща едва ли не „арийско“ преъвзходство.

Да, ама не.
За Варна и за данъкоплатците даже и анемичният процес на завръщане на политиката във варненския общински съвет е постижение.
Няма нищо страшно в предположнието, че дадено проекторешение на кмета или администрацията му ще се забави или отхвърли (например кметското предложние за деактуване от публична в частна общинска собственост на терена в парка, на който се намира Логопедичната детска градина).
Никой не е съвършен.
По-добре грешките да бъдат обсъдени и видени навреме, отколкото институциите да се хвалят , че... глупостта е усвоенна „по стахновски“.

Антон Луков