Днес е 10 януари. За все повече хора тази дата не значи нищо. Най-младите може би не знаят, че на 10 януари 1997 г. е станало нещо голямо.

Интересно е как се променяше отношението към тази дата през годините. В края на 90-те тя се отбелязваше като нещо много значимо - медиите по цяла седмица бяха залети с коментари, анализи и спомени какво стана тогава.

После почна да се неглижира.

После почна да се намеква, че тогава нещата изобщо не били толкова чисти колкото изглеждали и да се градят теории на конспирацията кой на кого дърпал конците.

Накрая датата потъна в забвение. Сякаш за да не се уплаши някой, че може да се повтори.

Някои от нас са имали късмета да са в центъра на събитията през революционния януари 1997 г.

Във видеото по-долу ще видите разговора в студиото на OFFNews.bg между главния редактор на сайта Владимир Йончев с Петър Якимов и Борислав Бориславов - двама от основните действащи лица в събитията. По телефона се включват други двама важни участници в протестите - Ангел Апостолов и дякон Дамян.

Владимир Йончев: 10 януари 1997 г. Сигурен съм, че сега, 16 години по-късно на много хора тази дата не им говори нищо. Но тогава се случиха много неща, които промениха живота ни. За мен голямата промяна не се случи през 1989 г., а през 1997 г. Какво всъщност се случи на 10 януари? Как започна всичко и какви бяха събитията, които предшестваха 10 януари? Боби Бориславов беше един от хората в инициативния комитет, един от няколкото студенти, тогава почти деца, които започнаха промените.

Борислав Бориславов: Аз всъщност бях най-възрастният от децата, които започнаха протестите, тогава бях вече докторант. Първи курс бях през 1989 г. и практически цялото ми следване мина в най-бурните години на прехода. 97-ма година за мен беше венецът на всички протести и аз бях един от хората, които тогава настояваха да се излезе от модела на окупационна стачка и да се излезе на улицата.

Основният подстрекател за протестите беше управлението на Жан Виденов и БСП, което изкара хората на улиците още в края на 1996 г. В дните преди Коледа започнаха първите шествия пред "Позитано". Първото шествие за новата 1997 г. беше на 3 януари. Спомням си, че тогава вървях с майка ми и баща ми и видях, че има страшно много млади хора, страшно много мои колеги, които участваха в шествието. Тогава се зароди идеята да се подеме някаква инициатива, за да се самоорганизираме.

- Кои бяха първите хора, първата ядка, от която тръгна протестът?

Боби Бориславов: Първите бяха мои колеги от специалност "Археология", студенти от Философския факултет и от Славянски филологии. Събрахме се на 8 и на 9 януари. Направихме един Инициативен комитет, който излезе с апел. На 9 януари обикаляхме целия университет, всички аудитории. Помня, че най-хладно посрещане имаше в Юридическия факултет, където любезно ни изслушаха и си продължиха занятията, но в крайна сметка този апел беше разлепен навсякъде в университета. С него свиквахме на 10 януари в 9,30 събиране във вътрешния двор на Ректората.

- Да обърнем повече внимание на най най-първите хора, които започнаха протестите. Кои бяха първите, които дръзнаха?

Боби Бориславов: Иван Василев - археолог, Цветан Кинтишев от Философския факултет, Юнуз Юнуз - също от Философския факултет, Шазлин Бабикян, Надя от Славянска филология, Ралица... Аз ги помня повечето по малки имена.

Владимир Йончев: Аз толкова настоявам да се споменат тези имена, защото често се говори, че СДС е било в основата на протестите, говори се, че е имало някакви подстрекатели, че едва ли не протестите са били планирани от някакви тъмни сили... Като човек който много добре познава тези хора, държа да ги споменем. Това са едни момчета и момичета, които никога не направиха никаква политическа кариера. И след като направиха протестите, изчезнаха напълно от светлината на прожекторите и никога не потърсиха реализация в политиката.

Боби Бориславов: Факт е. Аз самият тогава не бях член на СДС. Винаги съм бил симпатизант, но през 90-те не съм участвал като партиен член в никоя от партиите на СДС. Нито един от моите колеги не беше проводник на някакви външи влияния. Това беше най-ценното в тези протести. А никой, всъщност само тези, които тогава реално участвахме, вярват стопроцентово, че никой не се е намесвал при организацията на протестите. Всичко правехме самите ние. Всичко се решаваше вечер на заседание ден за ден, като разбира се имаше една цялостна концепция, която си бяхме изработили и част от стратегията беше да не се знае какво се прави 2 дни напред, за да не изтича информация.

- 9,30 сутринта на 10 януари - вътрешният двор на Софийския университет....

Боби Бориславов: ... се изпълни и всички тръгнахме към Народното събрание - нещо което изненада дори полицаите, тъй като те очакваха шествието да започне в 12 ч от НДК и още не бяха сложили загражденията. Тъй че ние оградихме с жива верига парламента на няколко метра от стените на сградата. Впоследствие решихме да се присъединим към другото шествие.

Тук искам пак да се върна на твърденията, че СДС е организирало протестите. Няколко дни след като започнаха протестите имаше един сблъсък в ефир, когато Националният координационен съвет на СДС излезе с едно много странно решение - да се изчака с предсрочните избори до есента, да се остави Жан Виденов да приеме законите за валутния борд. И прав текст казаха, че разчитат напрежението да се поддържа от студентите. Тогава аз и представителката на синдикатите заявихме, че нямаме никакво намерение да се съобразяваме с подобно решение и искаме максимално бързо цялата агония да приключи.

Владимир Йончев: Аз си спомням как едно известно по това време лице на СДС дойде да съобщи това решение в Университета и беше изгонено буквално с ритници...

Боби Бориславов: Много хора изхвърлихме тогава...

Петър Якимов: Наблюдавам една замяна на събитията от 1997 г. Първата замяна е от страна на БСП, които се опитват да обяснят, че сме свалили правителството на Жан Виденов. Разиграват картата, че БСП е чисто, а Жан Виденов е виновен за всичко. А това не беше така. Ние не свалихме Жан Виденов, а не допуснахме да се създаде втори кабинет на БСП. Втората част от замяната е, че СДС е организирало протестите. През цялото време на протестите СДС тичаше след нас. Те НЕ желаеха в онзи момент да има предсрочни избори. Когато за пръв път затворихме Орлов мост, веднага дотичаха някакви кадри от СДС да ни питат какво правим и да ни държат сметка какви са тези безобразия, които правим.

Ангел Апостолов: 10 януари беше първата революция. Тези, които участваха в нея не получиха никакви услуги. А даже и тези, които се опитаха, не успяха. Това беше революция България д астане нормална и всекидневна държава. Фактът, че не само аз, а и почти всички хора вече почти нищо не си спомнят за тази дата, показва, че революцията е успяла. Тя изпълни своята цел - да направи България нормална държава, в която да няма повече революции, а само бунтове.

Донякъде съжалявам днешното поколение, че няма да има възможност да изпита това, което изпитахме ние. Чрез нашите действия ние отрязахме възможността на днешните млади да извършат нещо радикално, което да преобрази коренно държавата.

Владимир Йончев: Да се опитаме да реконструираме деня хронологично: В 12 започнаха да се събират хора пред НДК. По моите спомени те никак не бяха много - около 200-300 души. Но като тръгнахме по "Витошка" увлякохме много хора, станахме няколко хиляди. Около 13,30-14 ч вече движението беше блокирано и около парламента се стичаха хиляди. Късно вечерта, когато обстановката се нажежи, ние направихме жива верига, която да пази полицаите. Спомням си разговора си с полицая зад мен, който ми показваше къде са жена му и децата и как те протестират, а той трябва да ги бие.

Някъде след 22 часа, когато решихме, че този ден е приключил, започнахме да се разотиваме.

Ангел Апостолов: Тогава, вече разотивайки се, видяхме из уличките хора, които бягаха. Тогава се разчу, че хора са бити... Тов3а се случи броени минути след нашето разотиване. Хората бяха бити, когато вече си тръгваха. Българската полиция реши да покаже силата си, когато хората вече бяха малко и бяха слаби. Най-вероятно, за да предотврати подобно събиране на другия ден.

Владимир Йончев: 11 януари сигурно е най-тежкият ден, който съм преживявал някога. Спомняш ли си какво униние беше налегнало тогава?

Ангел Апостолов: На 11 януари беше униние, защото протестът беше смазан. Беше показано, че на една цивилизована форма на протест, въпреки детайлите, в които имаше пияни, псувни и насилие, се отговаря по един генерално нецивилизован просташко-комунистически начин - дайте да набием по-слабите.

Владимир Йончев: Имаше един момент от деня, който пропуснахме, а всички, които искат да си спомнят тази дата с лошо, ще го припомнят. В един момент парламентът беше изпочупен. Помните ли как стана?

Боби Бориславов: Само две думи за Гелето (Ангел Апостолов) да кажа. Той е един от хората, които запомних като най-спокойни, най-хладнокръвни и с наистина огромна заслуга за спокойното преминаване на всички шествия. Той беше водачът на Младежката организация на ВМРО, в която тогава имаше страхотни хора. Тя пое охраната на протестите, което беше страшно тежък ангажимент и само те можеха да го изпълнят, защото бяха единствената структурирана част от студентския протест.

По отношение на побоя вечерта, наистина беше парадоксално, че момчетата от вътрешни войски, които пазеха парламента - техните роднини, родители, приятели, съученици, бяха срещу тях. Цялата полицейска акция тогава беше много подла и много гадна, защото докараха от Враца, Монтана и Пазарджик едни изключително прости милиционери, на които в главата им още не беше дошъл 10 ноември. Те с такава злоба се хвърлиха да бият беззащитни хора, жени, деца. Помня Ирина Алексиева как тичаше по "Шишман", всички помним репортажите й. Това, че не се потърси отговорност за този побой в следващите 4 г. беше предателство към нас - всички хора, които протестирахме тогава и които бяха бити.

Владимир Йончев: Даже организаторът на побоя, който тогава командваше полицията, в следващите години се издигна и стана голям началник.

Боби Бориславов: Точно това е най-големият грях на иванкостовото управление - че тези, които бяха виновни за катастрофата, заради която ние излязохме на улиците и тези, които ни биха тогава, останаха не само ненаказани, а се издигнаха. А лидерът на тази провалила се партия даже стана президент няколко години по-късно.

Какво се оказа? Въпреки че тогава ги накарахме тогавашните лидери на СДС да ходят с нас по улиците, накрая си стиснаха ръцете и се сключи някакво споразумение, което излъга всички ни.

Петър Якимов: Искам да разкажа нещо, което за толкова години не видя бял свят, въпреки че имаше доста хора, които участваха. През всичките тия години се твърди, че едва ли не протестиращите са предизвикали побоя. Това абсолютно не е вярно. Първият побой нанесен над протестиращите, е в 1,30 часа на ул. "Шипка". Не пред парламента, а на улица "Шипка". Хората ходеха там да си купуват чай от капанчето на спирката на 280. Пребиха хората там. Оттам дойдоха двама. Единият мой приятел със счупен пръст, а другият беше с окървавена глава и казаха: "Там бият". Ние тръгнахме от площада и налетяхме на полицаите. Те се върнаха разбира се 10 пъти повече, защото се оказа, че пред Народната библиотека са стоварени автобусите с тези милиционери от провинцията, които смениха софийските полицаи. И те ни пометоха. До мене беше Филип Димитров. Който каквото ще да обяснява - може да е всякакъв, може да е допуснал много грешки, но той беше до мене. Аз тръгнах да бягам, той каза: "Аз съм депутат". И те го пребиха. Това е истината.

Втората блокада, защото аз избягах по Царя, а другите тръгнаха да бягат по "Шишман", беше на "Аксаков", където се оказа, че има друга засада от полицаи, които изскочиха и изпопребиха хората по "Шишман". Това е истината за побоя от 1997 г. Сашо Диков записа една касета, но той де факто показваше това, което се случи на площада. Никой не показа какво се случи в градинката между Народното събрание и Университета и на "Шишман".

Владимир Йончев: 11 януари за мен е най-мрачният ден. Когато ставаха тези събития пред парламента, около 2 ч. през нощта, по-голямата част от нас бяхме в една квартира и слушахме Дарик радио. Разбра се, че става бой. Започнахме да се броим и двама от нас липсваха. Започнахме да звъним по нощите, разтревожихме много родители. Надъхвахме се и се излобявахме. Но не ни беше толкова скапано настроението – скапа се на следващият ден, когато видяхме, че София е напълно пуста. От СУ излезе един мижав протест – хората бяха не повече от 100-200. И тогава решихме, че революцията е смазана. Спомням си, че отново се събрахме в същата квартира, в която бяхме и предния ден и решихме, че трябва да направим нещо изключително голямо и запомнящо се, което да вдигне духа на хората. Решихме да направим концерт, да поканим всички музиканти, които познаваме. Обадихме се на един озвучител от Враца, който каза „Идвам с цялата техника, но да знаете, че нямам грам бензин в колата и нямам нито стотинка в джоба“. Казахме му да вземе пари на заем и да дойде до София. Междувременно намерихме два кашона водка, които бяха изостанали в складовете на ВМРО. Успяхме да продадем няколко бутилки, за да купим бензин на озвучителя. Няколко групи бяха поканени. Спомням си, че „Епизод“ започна концерта, после „Срам и позор“, „Бараби блус бенд“, Васко Кръпката и „Академик Неделчев бенд“. Концертът започна в 14 ч. и в началото бяхме около 50 човека публика. Непрекъснато обаче се стичаха хора, а и много музиканти, които искаха да свирят и концертът се проточи до безкрайност. В един момент целият площад се препълни – вероятно имаше над 100 000 души. И тогава си обещахме, че всеки ден ще има протести.

Бориславов Бориславов: Всъщност на 11 януари се събраха сравнително малко хора. Целта на побоя беше точно това – да сплаши хората, да се приберат по къщите. Това е основният метод на управление на БСП 50 години – докато бяха преди това на власт. Нашата реакция беше: макар и малко да излезем на улицата точно следващият ден след побоя, защото трябваше да покажем, че тези, които ни биха, не са успели. И минахме пред „Позитано“. Тогава си вързахме едни бинтове на ръкавите символично. Основният ни лозунг пред „Позитано“ беше „Ние сме студентите, нас не ни е страх“. Това беше един психологически ключов ден на протестите. Оттам нататък нещата тръгнаха. Събрахме се в 272 аудитория страшно много хора от всички факултети, а и не само от СУ. Събрахме се и студенти, и предподаватели. И тогава се роди структурата, която официално ръководеше студентските протести – КПСС (Координационен преподавателско-студентски съвет) на БСП ( Безсрочния студентски протест).

Владимир Йончев: Моят спомен е, че на 12 януари вечерта, след концерта, отидохме в сградата на ВМРО и решихме, че ще спим там и сутринта ще блокираме университета. Имахме план – блокираме университета, защото не вярваме на комунистите-преподаватели, които ще накарат студентите да са вътре, да учат и всичко да пропадне. Тогава при нас дойде Цочо Бояджиев, който е един легендарен преподавател. И каза: „Момчета, най-голямата глупост, която можете да направите, е да се затворите в тази сграда. Вие трябва да излезете на улицата“. Имаше и още един човек от преподавателите, който има огромни заслуги за успеха на протестите: проф. Георги Димитров. Той каза: „Вземете едно фотоапаратче и влезте във всички стаи, в които има учебни занятия и снимайте“. Събрахме пари, за да проявим тези снимки в най-близкото фотостудио. И закачихме едно „Табло на позора“ - учителите, които ни предадоха. Мисля, че 10 минути стоя това табло, не повече, и след това нямаше никаква опасност някой да преподава в университета.

Петър Якимов: Тук може би е добре да припомним кои бяха от факултетите. Аз голяма част от хората си ги спомням по име. За да не остане анонимно. От Философския факултет си спомням, че беше Робърт Леви и Дренката. Дренката в момента е учител, доколкото знам. От Историческия факултет беше Митко Шефа, който в момента преподава в Историческия факултет. От ФКНФ беше Тодора Янева. От Биологическия факултет беше Калин Краев, викахме му Бомбата. Той уреждаше срещи на всички и не ходеше. Това беше специалността му. От Юридическия факултет беше Петър Харалампиев и Ивайло Гечев се присъедини по-късно – този, който блокира за първи път Орлов мост. От Българска филология беше Надя. От Математически факултет бях аз. От Химическия факултет беше Сашо Божинов – Кита и Джордж – Георги. От Физическия факултет беше едно момче Сашо – той живее в чужбина, замина докторант и там остана. От Геолого-географския факултет беше Борил. Той е в Сливен, доколкото знам е женен и има дете. Белев беше другият от Геолого-географския факултет, той в момента е в БАН. От Стопански факултет беше Борис Петракиев. От ФЖМК беше Камен Бимбалов. От Богословския факултет беше дякон Дамян.

Владимир Йончев: Дякон Дамян сега е на телефона.

Дякон Дамян: При мен има спомени за една паралелна протестна реалност. Знаете, че Богословския факултет се намира на съвсем отделно място от СУ. При нас се получи един първоначален протест, който започна от 19 декември. Тогава ние бяхме леко сконфузени, че бяхме само трийсетина души пред Президентството и полицаите ни се смееха. Впоследствие в Богословския факултет започнахме да излизаме и даже ни взимаха на подбив, че ходихме пред централата на БСП на "Позитано" 20 да им пеем възрожденски песни. Искахме да им кажем: Имало е възрожденци в тая държава и пак ще има, но те не са вътре в "Позитано" 20, а са извън тая сграда. Бяхме на Позитано 20 всеки ден и пеехме възрожденски песни. В един момент се появиха отнякъде въпросните провокатори, които впоследствие се появиха и на 10- 11 януари, а после ги имаше, които се опитваха да внесат смут и безредие в добре организираните протести. Те тогава счупиха един от прозорците на Позитано 20 и се опитаха да ни обвинят нас, че ние сме го счупили, което не беше вярно.

Така или иначе. От Богословския факултет започна един такъв протест. Искам да спомена имената на няколко души: проф. Николчев, София Крушовалиева и най-странното – тогавашният декан – проф. Иван Денев. Той един ден ме извика и ми каза: „Дяконе, не те знам какво правиш, но прави, каквото знаеш“. Аз влизах по време на моите упражнения и казвах: „Уважаеми колеги, аз отивам на "Позитано" 20. Който от вас изпитва желание – да заповяда“. И ние тръгвахме целия курс и впоследствие – целия Богословски факултет.

Не знам дали си спомняте, обаче няколко дни преди Николай Добрев да върне мандата Иван Костов съвсем приятелски дойде да ни помоли да преустановим протестите.

Владимир Йончев: Има малка предистория. Иван Костов беше събрал на втория етаж, вероятно в 23 аудитория беше, едни казионни младежи, които нямаха нищо общо с протестите. Той ги инструктираше какво трябва да правят, защото на нас ни няма доверие. И тогава отидоха Ангел Апостолов и Атата от ВМРО (Атанас - комендантът на шествията) и с много спокоен тон му казаха: „Г-н Костов, елате при нас, защото няма друг вариант да излезете от тази сграда“.

Дякон Дамян: В 17-а стая той дойде при нас. И те ми казаха: „Я, Дяконе, ти му кажи на г-н Костов какво мислим ние“. И си спомням тогава Надежда Михайлова звънна на Костов по телефона, а той каза: „Чакай, чакай, че сега ми се карат“. Ние директно му заявихме, че никой няма да се съобразява с тия желания за преустановяване на протестите. Неговият аргумент беше, че да сме били оставили комунистите да сринат държавата до край. Което беше много глупаво.

Но не знам дали си спомняте и друго – комунистите дори и в КПСС (Кординационен преподавателско-студентски съвет) имаха инфилтирани хора, които им съобщаваха какво се случва.

Владимир Йончев: Иска ми се, защото заслужават, да отбележим момента, в който протестът излезе извън университета и се включиха другите хора. Театър 4хС беше солта на протестите, ефектните момичета, които вървяха на протестите, НАТФИЗ, когато дойдоха...

Петър Якимов: И Петър Калуков, и Петринел – те са в България. Искра Ангелова, която сега води „Нощни птици“, беше говорителят на останалите университети извън СУ, защото тя беше от НАТФИЗ.

----------------------------

Още по време на разговора установихме, че има разминаване в някои в спомените ни за някои подробности. Някои от участниците помним само по малко име или прякор. Със сигурност сме изпуснали много от хората, които взеха дейно участие и имат принос в протестите.
Установихме и в мрежата са публикувани твърде малко снимки от тогава. Затова решихме да основем фейсбук група 10 януари 1997

Каним в нея всички участници в събитията тогава, за да можем заедно да възстановим какво се случи тогава. Очакваме в групата вашите разкази и снимки./offnews.bg