По-малкото зло - от поне 10 години това е основополагащия принцип на местната политика във Варна.
Как се стигна до тук?
За първи път това се случи на изборите през 1999 г. И от тогава няма мърдане! Не се избира по–добрия кандидат за кмет или по–добрия председател на Общински съвета, а единствено и само негово величество по-малкото зло. Не, че Добрин Митев щеше да е по-добър кмет, но със сигурност беше по–лош областен управител от Кирил Йорданов. И това се оказа достатъчно за победата на Йорданов.

На следващите местни избори през 2003г. най–добрият кандидат беше съдия Ваня Аракелян. Тя пък се оказа по–голямото зло за феновете на проф. Димитър Камбуров. И накрая Варна пак избра Йорданов.

През 2007г. Димо Гяуров бе оставен сам и от едните, и от другите, и от третите. Ако сред представителите на класическата десница и НДСВ е имало четвърти лагер, значи и те са го изоставили. Вече всички бяха свикнали с Кирил Йорданов. Което не прави Йорданов по–добрия кандидат. Избраха го по навик!

Лошото е, че се очертава да бъде спазена тази традиция и в непосредственото бъдеще на морската столица.
Пак се подготвя битка между лош и по–лош.
Да се чуди човек, заслужва ли си изобщо да пише по темата?
От едната страна са другарите & Ко, от другата - милиционерите & Ко.
Не знаех, че на това му викат избор!
Представяте ли си, кандидат за кмет на Варна, който не е нито едното, нито другото?
Цивилен и нормален! И без “…& Ко” след името си.
Може и да доживеем да го изберем това чудо.
Антон Луков