Последната сесия на варненския общински съвет дава категоричен отговор на един много съществен въпрос – защо с такова фанатично настървение Кирил Йорданов унищожава политическите партии във Варна?
По принцип политиката е сложно изкуство! Не се подчинява на законите на математиката, а често не влиза и в каноните на логиката. Или казано с думи прости - в политиката НЕ винаги 2+2 прави 4.

Не приемането на актуализацията на общинския бюджет на Варна е типичен пример за сложно уравнение с много неизвестни.
Всъщност, последиците от това гласуване са без особено значение. Опитите да бъдат изкарани съветниците виновни за това, че, видите ли, били блокирани намеренията на община Варна за купуване на медицинска апаратура са също толкова популистки, колкото и... купуването на същата тази медицинска апаратура точно в този момент. Тоест, ако изборите са причина за внезапния изблик на опозиционност в ОбС -Варна, едва ли някой си прави илюзиите, че също толкова внезапния изблик на благотворителност на Кирил Йорданов се дължи на някакъв негов вроден хуманизъм.

Ако се върнем назад в историята на варненския общински съвет ще видим, че имаше време, когато политическите партии правеха политика в Общинския съвет, защитаваха каузи и отстояваха идеите си. И това бяха едни по-добри времена.

Ясно е, че винаги са се носили слухове за корупция и са съществували намеци (а в някои случаи - и убеждение) за лобиране, но при вземането на решенията имаше и други мотиви, освен онези в кеш! И най-важното! Спазваха се правилата на демокрацията и зад всяко решение стоеше конкретна политическа отговорност.

Един от най-дългогодишните общински съветници например е Пламен Начков. До 1999 г. той и неговата партия (БСП) бяха в опозиция. На никой от тогава управляващите (СДС) обаче не му е идвало на ума да залита в крайности – примерно да купува гласа (и съвестта) на Начков или обратното - да заплашва семейството му. Просто разликите между дясно и ляво в политиката съществуваха! Самата политика съществуваше.

Днес решенията в ОбС се взимат по коренно различен начин. Ако щете, мнозинството и опозицията функционират различно.
Мнозинството няма облик – налага (когато може) проекторешения, спуснати от тесен приятелски кръг (около Кирил Йорданов), без ясна политическа легитимност и никаква политическа отговорност.
По-голямата трагедия е, че до скоро и опозицията беше... същата.
Вместо да отстоява позиции, отстояваше интереси!
Понякога тези интереси съвпадаха с интересите на Йорданов, понякога не съвпадаха и по същество нямаше ясна разделителна линия.

Е! Вече я има!
Управляващите са с все така размита физиономия, но опозицията започва да демонстрира лице!
Ако това лице покаже и устойчивост, краят на „моделът Йорданов“ няма да закъснее.
Защото отговорът на поставения в началото на този материал въпрос е пред очите на всички - там, където се спазват правилата на демокрацията, фараоните са само блед спомен от историята.
Изглежда политикът Кирил Йорданов винаги е бил наясно, че именно политиката ще го унищожи!
За негово съжаление все по-широк става кръгът на... съгласните по въпроса!